— Малкият Оуен един ден ще разбере, че майка му е била чудесно момиче — каза Норт.
Евелин избърса очите си.
— Днес е щастлив ден. Алис би искала да се веселим, а вижте какво се получи. Незабавно ще поправим грешката си.
Тя се наведе и взе малкия Оуен.
— Нека да нахраня този господинчо, преди да е съборил керемидите на замъка с писъците си.
Оуен погледна Евелин, която потупваше гръбчето на детенцето.
— Коледа е — каза той. — Ден за подаръци и смях. Какво ще кажете, ако осиновя детето? Искам той да ми стане син. Ще живее в Скрилейди Хол, но ще бъде мой.
— Оуен! — възкликна Каролайн. — Мисля, че Алис би била много щастлива. Мисля също, че си пораснал много и брадичката ти е станала силна и мъжествена.
Малкият Оуен изпищя. Евелин се разсмя и го изнесе от салона.
Най-после Норт и Каролайн бяха сами — изтощени и преяли, особено с коледните говежди ребра с пащърнак и стриди на Полгрейн, който бе пял с цяло гърло по време на приготовлението им:
Младата жена се облегна на мъжа си, докато стояха пред камината в стаята си.
— Мисля, че препих с това вкусно вино — рече тя.
— Това значи ли, че мога да вържа китките ти с шалчетата и да правя каквото си искам с теб?
— Звучи интригуващо. Би ли могъл да бъдеш малко по-конкретен, Норт?
Той вдигна косите й, за да я целуне по врата, и отново ги пусна. Обхвана с длани гърдите й и нежно ги замасажира, докато шепнеше в ухото й:
— Коледната нощ е. Нощ на вълшебства, нощ, когато неочакваното може да скочи в скута ти. Няма да ти кажа нищо. Бъди си пийнала и ме остави да те накарам да стенеш от удоволствие.
— Добре — отвърна тя, обърна се, все така в обятията му, вдигна се на пръсти и го целуна, като прокара език по долната му устна. — Може да правиш каквото ти харесва, но после е мой ред. О, Норт, толкова те обичам…
Дъхът й се сля с неговия.
— Мисля, че аз също те обичам — прошепна той и Каролайн замръзна като статуя. — Не припадай, любима, истина е. Вярваш ли ми?
Широко отворените й очи го гледаха въпросително Не каза нищо, просто стоеше притисната в него, обгърнала с ръце врата му.
— Не съм ти дал коледния подарък. Почакай за момент.
Остави я и влезе в своята стая. Когато й подаде кутийката, облицована в яркочервено кадифе, тя отново замря. Бавно я извади от опаковката и я отвори. Не можеше да откъсне погледа си от това, което виждаше.
— Боже мой!
С треперещи пръсти тя извади отвътре една гривна. Беше толкова стара, сякаш всеки миг щеше да се разпадне. На нея беше гравирано „REX“.
— Боже мой… — промълви отново тя. — Къде я намери? Не е честно, Норт. Двете с Херцогинята огледахме сто пъти край могилите, без да открием дори парченце от счупено гърне или оръжие. Къде я откри?
— Ами, не е за вярване. Маркъс минаваше край проклетия часовник във вестибюла и в този момент той започна да бие. Графът запуши ушите си с ръце и когато настана тишина, помоли да го отвори, за да го смаже Тогава се оказа, че причината да скърца така отвратително през всичките тези години била скритата в него гривна. Тя се е отърквала в механизма на часовника и продължение на кой знае колко десетилетия. Помислих, че ще ти хареса, Каролайн. Естествено ти знаеш, че „REX“ означава „крал“, нали?
— Не мога да повярвам — промърмори тя. Възхитена, тя прокара леко върховете на пръстите си по буквите, гравирани дълбоко от умела ръка.
— Това означава, че в крайна сметка баща ти не е лъгал, когато е писал за гривната. Но кой, по дяволите, е скрил в часовника? Защо никой не е казал нищо, когато е изчезнала?
— Въпросите ти са точни, но не мога да им отговоря. С Маркъс и Херцогинята единодушно решихме, че това би бил чудесен подарък за теб, след като загуби толкова време в търсене на доказателства за погребението на крал Марк тук.
— Но никога не съм вярвала на това. Също като теб си мислех, че твоите предци до такава степен са свързали изневярата от мита с изневярата на съпругите си, че в крайна сметка вече не можели да отделят едното от другото.
— Сега обаче може би всички ще трябва да повярваме.
Норт разбра сериозността на подаръка от Каролайн едва когато я погледна в очите и видя святкащата в тях крайна възбуда. Пое си дълбоко въздух и каза:
— Забрави какво казах преди малко за шалчетата. Сега ти ще бъдеш първа. Как се затварят тези неща?
Малко по-късно Норт лежеше по гръб на леглото, с ръце, вдигнати над главата и обхванати през китките с обрамчени с атлаз кожени белезници. Каролайн му беше казала, че са творение на Па-Ду. Старецът не беше отворил и дума по този въпрос, нито пък беше дал да се разбере, че може би подозира за какво щяха да служат те.