— Извинете ме — подсмъркна тя. — Само дето…
Норт се изправи и се приближи до нея. За изненада на всички неговата сестра отблъсна ръката му. После застана пред майка си и го блъсна в гърдите. Имаше ожесточен и объркан вид и като че беше готова да го убие, за да защити майка си.
— Не, Мари — каза спокойно Сесилия Найтингейл и дръпна дъщеря си за ръката. — Не, скъпа. Норт не е виновен. Погледни ме. Точно така. Никога не съм те лъгала, знаеш, нали? Разбира се, че знаеш. Той не е виновен. Разбра ли ме?
Мари изглеждаше смутена и разтревожена. Внезапно се обърна и седна, постави ръце в скута си и заби поглед в тях.
— Какво й стана? — учуди се Норт.
— Когато се раждаше, не можаха да открият местния лекар. Акушерката, една стара, полусляпа жена, правеше каквото можеше, но нарани главата на Мари. Мари беше повредена. Тя не е съвсем с акъла си, Норт, но е изтъкана от нежност и, както вече се убеди, е готова винаги да ме защити. Всичко това наистина е много странно за нея, тя не може да се ориентира в ситуацията. Предполагам, че това е втората причина, поради която дядо ти не поиска да я признае за своя внучка. Мари беше дефектна, а ти — не. При теб всичко беше както трябва, а тя щеше да бъде само един ангажимент и притеснение за него. Освен това, ако баща ти я беше видял, щеше да разбере, че дядо ти го е лъгал. Тогава може би дядо ти щеше да го загуби. Не знам. Всичко това навярно вече е без значение. Може би баща ти щеше да я мрази заради малоумието й. И двамата са мъртви така че никога няма да разберем истината.
— Какво ужасно копеле! — възкликна потресен лорд Чилтън. — О, Господи, а сега пък аз я уплаших.
Той коленичи пред сестра си и много внимателно сложи ръката си върху нейната.
— Мари — каза той. — Ще ме погледнеш ли?
Тя бавно повдигна глава и той се загледа в собствените си черни очи, в своя нос, само че изваян по-деликатно, в своята брадичка, но която беше по-нежна и закръглена.
— Красива си. Ти си ми сестра и си красива.
Момичето наклони глава на една страна, като че се опитваше да вникне в смисъла на думите му. И внезапно се усмихна. Усмихна се с широка, сияеща усмивка, от която на Норт дъхът му секна. Сесилия каза тихо:
— Друг мъж не й казвал досега подобно нещо. Тя разбира какво означава тази дума, както виждаш. Всъщност тя знае доста неща. Много се гордея с нея.
Норт, все така коленичил пред сестра си и стиснал ръцете й в своите, погледна към майка си.
— Изминаха почти две години от смъртта на баща ми. Защо не дойде при мен по-рано? Защо?
— Не предполагах, че си по-различен от тях. Когато не получих парите, реших, че си станал като баща си. Бях убедена, че са започнали да те изпълват с омраза от мига, в който си пристигнал в Маунт Хок. Дядо ти умря малко преди да станеш на дванайсет години. Научих едва сега, от Кум, че си избягал и си отишъл в армията.
— Мразех както дядо си, така и баща си — отвърна кратко Норт. — Не можех да понасям злобата, огорчението и вечния гняв на татко. Все пак ме боли. Когато станах на деветнайсет години, той ми купи офицерски чии и чин мирови съдия. Станах капитан, после — майор. Продадох чина си през юли тази година. Нито веднъж не му писах, не му благодарих за това, което бе направил.
— Норт — обади се Каролайн, — нали се сещаш, че тук ще дойде човек, за да реставрира картините? Ще му пиша още днес и ще го помоля да ми препоръча най-добрия лондонски портретист, който веднага да нарисува портрета на майка ти. Отивам да свърша това още сега.
Тя скокна от стола си, но се спря рязко, защото съпругът й избухна в смях. Той се приближи до нея, обхвана раменете й и я придърпа към себе си. После целуна върха на носа й.
— Каролайн Найтингейл, успокой се и седни. Сега, след като мама и Мари са при нас, имаме време колкото си искаме.
— Норт, не може ли тя да бъде и моя майка?
— Просто ще я попитаме.
И двамата се обърнаха към Сесилия Найтингейл.
Лицето й беше състарено от грижите. Имаше бръчки около очите и устата, а светлокестенявите й коси бяха прошарени. В този момент тя се усмихна — усмивката й беше също толкова красива, колкото тази на дъщеря й. Изглеждаше отново млада и щастлива.
— Можеш ли, майко? Можеш ли да приемеш още една дъщеря? Трябва да те предупредя обаче, че често изпада в дяволски настроения. Но ме обича и ме кара да се смея.
— Не мога да си представя как някоя жена би могла да не те обича — рече Сесилия. — А като те слушам как се смееш, Норт, си спомням как се смееше някога и баща ти. Но това не трая дълго… Защо обаче се държа така глупаво? Още една дъщеря. Чудесно! А скоро ще стана и баба. Но първо трябва да те попитам, Фреде… Норт. Какви са намеренията ти?