— Искам да живеете в Маунт Хок, защото това е вашият дом. Искам двете с Мари отново да станете част от това семейство. Искам майка си.
Заобиколена от трите бебета. Мари седеше срещу камината, държеше Елинор, подхвърляше я много внимателно и леко във въздуха, гукаше й и се смееше на глас, когато бебето пищеше от удоволствие.
— Мари обожава бебетата — каза Сесилия — и е много внимателна с тях.
— Да, така е — отвърна Мери Патриша, която шиеше блузка за малкия Норт, и продължи: — Не мислех, че е възможно Негова светлост да бъде по-щастлив, отколкото, когато е с мис Каролайн. Но се оказа, че може. И това е сега, милейди, когато вие се върнахте при него. Той сияе от щастие. Веднъж мистър Триджийгъл ми каза, че не било предвидено Негова светлост да се смее и шегува, че той бил от рода Найтингейл и следователно трябвало да бъде мрачен и вечно потънал в размисъл.
Сесилия избухна в смях и плесна с ръце, което накара Мари да се извърне рязко.
— Не, не се тревожи, любов моя. Просто се смеех на това, което ми говореше Мери Патриша. А, ето те и теб. Каролайн. Изглеждаш много добре, скъпа. Как се чувстваш?
— Прекрасно, мадам. Оказа се, че нашите трима женомразци са знаели, че сте жива или поне са предполагали. Очевидно дядото на Норт им дал строга заповед никога да не му казват това. Мъжът ми е трябвало да порасне с мисълта, че сте мъртва.
— И че съм блудница, мръсница и един Господ знае още какво — допълни Сесилия, но горчивината в гласа й вече бе понамаляла.
— Точно така. Всъщност тримата са вярвали, че сте изневерили на бащата на Норт. Божичко, ако ви разкажа само как управляваха Маунт Хок…
Мери Патриша се изсмя, докато приглаждаше блузката на малкия Норт в скута си.
— Трябваше да видите физиономиите им, когато на другия ден след сватбата на мис Каролайн и Негово височество на прага на имението се появиха три бременни момичета.
— Промените, които си направила, са наистина удивителни, Каролайн — отсъди Сесилия. — Видях дори, че Триджийгъл говореше любезно с мисис Мейхю, а Хлое се смееше с Полгрейн. Започвам да мисля, че си извършила истинско чудо.
Норт влезе в гостната, целуна майка си по бузата, прегърна жена си и после коленичи на пода до сестра си.
— Толкова е сладка — обърна се към брат си Мари, без да отделя очи от Елинор. След това я целуна и потърка бузата си нейната — Толкова е нежна.
— Много е нежна, Мари. — После се обърна към съпругата си. — Ето за какво ти говоря. Каролайн. Я да видим сега… — той леко прокара пръст по бузката на Елинор. Не знам. Това не е същият вид мекота. И да не забравя да ти кажа, майко, тя наистина прави чудеса. Но само временни и не чак толкова значими…
— Предлагам да мериш думите си, Норт, или майка ти помисли, че си безпътен човек и мошеник.
Но тя се усмихваше, докато смъмряше мъжа си, защото свекърва й изглеждаше неземно блажена да бъде наричана отново „майко“ от сина, когото не бе вижда ла двайсет години.
— Почакай само, докато чуе как Маркъс говори с Херцогинята — рече Норт. — Това са граф Чейз, мамо и съпругата му. Ще се върнат тук на първи януари. Ще стоят у нас, докато открием кой се опитва да нарани Каролайн.
— Поне знаем, че не е Кум — обади се Каролайн. — Той просто не би могъл да се крие някъде наблизо и да върши всички тези гадости, като в същото време пътува с вас. Мисис Фрийли ми каза, че вече всички са убедени в неговата невинност. Всъщност хората са настръхнали от това, че някой се опитва да го изкара виновен. И всички са единодушни, че това е някой местен Именно този човек умишлено е оставил ножа в стаята му в странноприемницата на мисис Фрийли. Това трябва да е убиецът.
— Страшно е обидно, когато някой се опитва да те обвини несправедливо — обади се от вратата Кум, застанал там мълчаливо с поднос сандвичи в ръка.
— Само недей отново да благодариш на Господ — предупреди го Каролайн, — за това, че някой се е опитал да ме убие и така те е освободил от всякакви подозрения.
— Това неочаквано събитие обаче повдигна доста падналия ми дух, милейди. Мога да добавя, че след като прочетох писмото, оставено в спалнята ви, придобих впечатлението, че човекът, който го е писал, не е съвсем нормален.
— Съгласен съм с това — продължи Норт. — Никога не съм мислел, че този убиец е бил съвсем наред, но писмото издава една напълно небалансирана личност. Опитахме — обърна се към майка си той — да си спомним всички, които бяха идвали в Маунт Хок този ден, защото очевидно някой от тях беше поставил бележката върху тоалетката на Каролайн. Доста хора дойдоха и си отидоха през този ден. Малка част от тях елиминирахме веднага.