— Извинете ме, милорд. Всичко е заради тази млада особа тук. Казва, че момчето горе й било брат и било болно. Тя е…
— Защо не и вярваш?
— Погледнете я само, милорд, как си седи в скута на Маки, като че там се е родила. Явно е привикнала на подобни неща. Вижте и Клоринда, цялата е настръхнала, защото тази тук се опитва да отмъкне клиентите й. Не искам неприятности, милорд, Клоринда ще се нахвърли отгоре й, ще започнат да скубят косите си и ще настане адска олелия, а нервите ми не издържат на подобни неща. Не я ли видяхте как гаврътна бирата? Коя дама би постъпила така?
— Тази дама обаче би го направила и го направи — сряза го студено Каролайн. — Никога преди това не съм опитвала бира и сигурно няма и да опитам повече. Много е силна. Да не би да има някакъв закон, за който не съм чувала и който забранява на дамите да опитват от тази бира?
— Ха! — успя само да възкликне Тюксбъри.
— Та значи — обади се отново мъжът, който имаше вид на благородник, — вие сте мис Смит? Така ми се струва по-разумно.
Тя се обърна към Маки и му се усмихна.
— Трябва да вървя, мистър Маки. Наистина трябва да доведа лекар за брат си. Освен това нямам желание Клоринда да изскубе косите ми до корен.
— Клори е трудна женичка и характерът й не е от най-благите. По-добре я пусни, Маки.
— Ний ши доведем лекаря вместо вас, мис — неочаквано обяви Маки, повдигна я с лекота и я изправи до себе си.
След това стана на свой ред и Каролайн си даде сметка, че той беше най-високият човек, когото някога беше виждала. Тя погледна нагоре и му се усмихна.
— Благодаря ви, мистър Маки.
Новоизлюпеният й ухажор се поклони любезно, целуна ръката й и каза:
— Ти си сладко момиче. Почакай тук и стой по-далеч от Клори.
След това Маки отново се поклони, този път по-грациозно от първия път, защото вече имаше някакъв опит. После изрева на останалите мъже и всички го последваха шумно навън, като послушна войска.
— Сега слушайте, госпожичке, няма да позволя да…
— Моля ви да почакате за момент, мистър Тюксбъри. Искам да поговоря с мис Смит. Ако обичате, донесете чаша чай за нея и кажете на мис Клоринда, че ще се погрижа това гълъбче да не прелита в нейната територия.
Непознатият се обърна към Каролайн и й се усмихна едва забележимо.
— В скута ми ли предпочитате да седнете или един стол би свършил същата работа?
— Не сте толкова голям като мистър Маки. Може да ме изтървете. Така че ще си взема стол.
Мъжът я изгледа продължително.
— Имате отговор за всичко — каза най-после той. — Отдавна не съм срещал млада дама, която да има готов отговор за всичко.
Той стана церемониално, за да я покани на своята маса до огнището, и кавалерски дръпна назад стола й.
— Заповядайте, мис. Няма да рискуваме да сядате в скута ми, тъй като съм много слаб.
— Благодаря ви, сър.
Непознатият се върна на стола си и отново протегна крака към огъня. Постоя така замислен, после се намръщи.
— Как постигнахте това?
— Кое, сър?
— Тези мъже. Те са доста недодялани и очевидно се чувстват добре в собствената си кожа. Но изведнъж онзи Маки само дето не падна на колене пред вас, уверявайки ви във вечната си преданост. Как го постигнахте?
— Нямам представа. Те са ми симпатични, наистина. Напомнят ми за фермерите в имението ни — обикновени мъже, които пият, за да се отърват от грижите си. Бяха мили към мен, щом разбраха, че това е начинът, по който трябва да се държат.
— Смея да кажа, че не са ни най-малко мили към самотните жени, навлезли в тяхната територия. Отношението им към вас обаче беше коренно различно. Е, нека това си остане една мистерия за мен. Какво ужасно време… Но все пак тази вечер като че е малко по-приятна от предишната.
— Събудих се непосредствено преди да сляза тук, така че няма как да знам това. Разбрах само, че вече не вали. Толкова мразя да пътувам в дъждовно време, а точно това доста ни забави.
Тя се плесна с ръка през устата, отворила широко очи. Изглеждаше като войник, който току-що по невнимание е издал важна военна тайна на врага.
— Брат ви е болен — произнесе безстрастно непознатият, — така че тази вечер няма да ходите никъде.
— Пътувахме измокрени до кости цялата нощ и тази сутрин. Мислех си, че един добър сън ще ни помогне да си възстановим и запазим силите си. Оуен не е от най-здравите.
— Той ли е със слабохарактерната брадичка?
— Значи сте чули думите на Уолт? Струва ми се, че е прав в характеристиката си. Мисля, че ще успея да убедя брат ми да си пусне брада, за да я прикрие. Какво ще кажете?
— Ще кажа това, че първо трябва да хвърля един по-продължителен поглед върху тази слабохарактерна брадичка, преди да препоръчвам окосмяването й.