Каролайн го остави, поклащайки глава, като се питаше що за човек беше той. Питаше се какво щеше да каже леля й Ели, когато научи за цялото това невероятно приключение. И се молеше с цялата си душа въпросната авантюра да приключи в дома на леля й, а не в някой затвор поради липсата на достатъчно пари, за да плати сметката. Горкият Оуен, той все пак не бе виновен, че се е разболял. Но защо не беше поизчакал? Само докато стигнат в Корнуол. Необяснимо защо, но тя имаше силно предчувствие, че онзи негодник Фолкс ще ги открие. Просто беше сигурна.
Каролайн спа цели шест часа в мекото пухено легло на лорд Чилтън. Той сам я събуди, прокарвайки лекичко пръст по веждите й. Колко странно й подейства това — невероятно успокояващо. Но в същото време жестът бе страшно непристоен, сигурна беше! Усещането обаче бе толкова интересно, че тя не каза нищо, а само леко въздъхна. Пръстът се закова на място и след това се отдели от веждите й.
— Знам, че сте будна, мис Смит. Хайде, отворете очи, почти дванайсет по обяд е. Успях да измоля Клоринда да ви приготви нещо за ядене, вместо да изскубва хубавите ви коси. Не беше лесно, особено като се има предвид, че вие сте в леглото ми. Тя знае за това и несъмнено си е направила съответните заключения, базирани на факта, че снощи седяхте в скута на Маки, след като първо изпихте бирата му.
Искаше й се той да си поиграе още малко с веждите й. Отвори очи и го погледна. Беше се надвесил над нея, лицето му беше само на десетина сантиметра от нейното.
— Вие сте много, много тъмен — рече тя. — Не черен, но със сигурност не и кестеняв. Родителите ви маври ли са?
— Не, но съм чувал, че майка ми била полуирландка. Твърдят, че очите ми били по-тъмни дори от нейните. Във всяко друго отношение съм син на баща си. За всичко останало всяка сутрин се моля с цялото си сърце да…
Мъжът млъкна и се намръщи.
— Нямах намерение да казвам това. Колко странно от моя страна наистина.
Каролайн вдигна ръка и бавно прокара пръст по черните му вежди, първо по едната и носле по другата. Той не помръдна, само я гледаше с непроницаемо изражение.
— Как е Оуен?
— Оплаква се. Добър признак.
Тя отпусна ръка и леко го побутна по рамото. Лорд Чилтън като че се сепна и се изправи. Младата жена седна в леглото и се протегна.
— Какво нахалство! Първо се разболява и така прекъсваме пътуването ни, а после мърмори, като че аз съм виновна. Но Господ ми е свидетел, че не съм.
— Той е просто мъж, мис Смит.
— Момче, което ще се превърне в мъж. Ако се оплаква още отсега, кой знае какво ще стане от него след пет години.
Той отново се изсмя, с онзи ръждив звук, но на Каролайн й стана приятно, че е предизвикала смеха му. Тя се усмихна на събеседника си, протегна се още веднъж и стана от леглото. Потърси с крака пантофките си и се намъкна в тях, след което повдигна края на долната си риза, за да завърже панделките им около глезените си.
— Странно свободно се държите в присъствието на един джентълмен, мис Смит. Най-спокойно ми показвате краката си. Не съм свикнал с подобни прояви на щедрост от страна на младите дами.
— Не гледайте тогава. След като висите тук, как да си вържа обувките?
— Добър отговор. А сега хайде да слезем долу да обядваме. Клоринда ще се грижи за Оуен. Осмелявам се да кажа, че той скоро ще бъде отново трескав, но поради друга причина.
— Каква може да е тя? О, не! Няма да му дава вино или овнешко, или пък някаква друга тежка храна, нали?
— Но, мис Смит, жената го храни с овесена каша с две лъжици мед в нея.
— Прекрасно, в такъв случай вече не ме тревожете. Боже мили, косата ми!
Младият мъж и подаде гребен и посочи към малкото огледало върху нощната масичка. Застана до вратата и, кръстосал ръце пред гърдите си, започна да я наблюдава как разресва заплетената си коса, как после наплисква лицето си с вода от каната върху масичката, леко потупва бузите си с меката кърпа.
В живота си лорд Чилтън беше виждал само една друга дама, която прави пред него тоалета си. Някога, когато той беше малък, почти бебе… Образът, който сега виждаше в съзнанието си, макар размазан и неясен, му причини остра болка. В спомените му нахлуха тананикане и усмивка, много приятна усмивка, предназначена единствено за него. Той рязко се обърна и отвори вратата към стълбите.
— Чакам ви, мис Смит.
Беше полунощ. Вече три дни стояха в страноприемницата „Черното руно“. Странно, но лорд Чилтън също беше останал. На коментарите на Каролайн отвърна лаконично:
— Това ме забавлява, поне засега.
Нищо повече, само това. На Каролайн й се прииска да го удари, защото оставаше с впечатлението, че двамата с Оуен бяха за този човек нещо като развлечение. Същевременно му беше безкрайно признателна за присъствието му. Нямаше никакво съмнение, че, ако не беше лорд Чилтън, мистър Тюксбъри щеше да изхвърли от хана и нея, и Оуен. Знаеше, че Роланд Фолкс идва насам, просто беше сигурна. Затова, когато някой почука в полунощ, тя не стана, нито произнесе звук. Вратата се отвори с трясък и Фолкс нахлу в бившата спалня на лорд Чилтън, дадена преди два дни на Оуен.