Роланд Фолкс го гледаше втрещено.
Както и Каролайн. Но този човек говореше абсолютната истина! Всичко обаче звучеше така, като че бе действала като проститутка. Тя разбра, че лорд Чилтън се опитваше да я спаси от настойника й.
— Искам наследството си, мистър Фолкс! Искам да подпишете нужните документи в съшия този миг. Държа на това, което си е мое по право.
— Нищо не е действително ваше, моето момиче. Вие сте само една жена и следователно сте неспособна да се ориентирите сама в делата си. Баща ви постъпи глупаво, като остави нещата в такова състояние. Не, вие ще имате съпруг — мен! — и аз ще се оправя с всичко, в това число и с вас, и със сина си. Дори приема, въпреки че сте била с този мъж, докато бедният ви братовчед Оуен е страдал сам.
— Това определено ми прилича на мелодрама — обади се Норт, като се приближи до камината. — Много слаба мелодрама. Като онази, която гледах в Лондон през март. В нея един младеж реши, че любимата му го е предала, изпадна в ярост и уби по погрешка една коза…
— Достатъчно, сър!
— Всъщност — обясни любезно Норт, — не сър, а милорд. Постарайте се да не забравяте добрите си маниери, в противен случай ще трябва да ви извикам на дуел и да ви раня, а после и двамата с Оуен ще лежите един до друг и ще хленчите.
— Арогантен хлапак.
— Прекрасно е, че най-после разбрахте що за човек съм, поне ако се съди по описателните ви думи.
Каролайн изгледа двамата мъже, изправи се и каза:
— Мистър Фолкс, щом вече сте тук, ще се погрижите за Оуен. Аз тръгвам. Лорд Чилтън, благодаря ви за помощта. Наистина съм ви много признателна.
— Никъде няма да ходите, момичето ми!
Настойникът й я сграбчи за ръкава, когато тя мина край него, и я дръпна. Норт не повярва на очите си, когато младата жена вдигна ръжена и удари силно грубияна по рамото.
Той извика и я пусна.
— Проклета кучка! Ще…
Тя го удари отново — по другото рамо, и хвърли оръжието си на пода. Изтупа дланите си една в друга, извади куфара си и започна да трупа дрехите си в него.
— Ти ме уби.
— Не съм — отвърна Каролайн, без да го погледне, — но ми се иска да го бях сторила. Адвокатът ми ще се свърже с вас.
Наметна пелерината си и излезе от стаята. Фолкс направи опит да я последва, но Оуен, като подаде глава из под крепостта си от одеяла, жално помоли:
— Татко, остави я да си върви. Тя няма да се омъжи нито за теб, нито за мен. Пет пари не дава за репутацията си. Моля ти се, върни й парите. Сложи край на всичко това и да се връщаме вкъщи. Моля те.
— Няма да й дам и пукнат грош, Оуен. Знам къде отива. При леля си Ели в Корнуол, в едно забравено от Бога място, наречено Тревелъс. Ако не ви бях открил, щях да отида направо там. Все пак по-добре стана, че ви намерих тук, защото онази неприятна жена щеше да се опита да я защити.
Норт се почувства така, като че някой го бе ритнал в корема. Тревелъс? Леля Ели? В мига, в който разбра всичко, усети раздираща болка. Тази болка скоро щеше да почувства и тя.
— Беше наистина незабравимо преживяване — каза лорд Чилтън на мистър Фолкс.
После кимна на Оуен, който за негова изненада отвърна с очевидна симпатия:
— Благодаря ви, милорд, че се погрижихте за мен. Надявам се да се видим пак. Може би тогава ще ме научите още трикове при игра на пикет.
— Хм — измърмори баща му.
— Възможно е — отговори Норт. — Довиждане, Оуен, мистър Фолкс.
Фолкс се поклони хладно, без да произнесе дума. После се обърна към сина си и му нареди:
— Ти оставаш тук на топло, Оуен, макар че не си представям как можеш да понасяш всички тези одеяла върху себе си. Тръгвам след Каролайн. Тя няма да стигне далеч. Повече няма да ми се измъкне. Аз съм непочтен, мъж съм и ще взема нещата в свои ръце.
А Норт, който се отдалечаваше от стаята по коридора, си помнели: „Дяволски вярно, старче, напълно си прав.“
Шеста глава
Като се опитваше да не се разсмее гръмогласно, Норт погледна към Тюксбъри.
— Милорд, сигурно сте възмутен, загдето онази малка прости… ъ-ъ, госпожица си тръгна, без да плати, точно както бях казал, че ще стане. Какво да правя сега?
„Трябваше да се досетя, мислеше си лорд Чилтън. О, трябваше да се досетя. Заложник! Пък и защо трябваше да плаща за Оуен, заложника си?“ Отново трябваше да положи немалко усилия, за да не избухне в смях. Това девойче беше взело мъж за заложник! Норт само вдигна рамене и рече:
— Горе, при брат й, е баща й. Името му е Роланд Фолкс. Съвсем естествено е той да плати сметката.
— Но защо излетя оттук като птичка от клетка, щом е пристигнал баща й?
— Изглежда — каза лорд Чилтън с поверителен вид, като се наклони към собственика, — съпругата на мистър Фолкс, Матилда, е избягала с някакъв германски пехотинец. Дъщерята последвала майка си и също избягала, придружена от брат си. Не може да понася баща си. Ще се убедите сам, той наистина не е особено приятна личност.