— А… — отвърна Тюксбъри. — Значи такава била работата. Пехотинец значи. Германец ли казахте? Горкото дете!
Норт кимна сериозно, плати това, което дължеше, кимна още веднъж на мистър Тюксбъри и излезе навън Пресече двора на страноприемницата, като лекичко удряше с камшика по бедрото си. Утрото беше облачно, но топло.
Дъждът заплашваше да завали всеки момент, но това си беше нещо обичайно за Англия, особено за югозападното й крайбрежие. Лорд Чилтън извика едно от момчетата в конюшнята да докара Трийтоп, който вероятно беше така отегчен от няколкодневното бездействие, че щеше да полети като стрела. Трябваше да я настигне! Беше убеден, че това няма да му отнеме много време. Трийтоп беше прекрасно животно, силно и бързо.
Момчето го поздрави с поклон и се затича към конюшнята. Върна са почти веднага, почервеняло като морков. Въртеше очи като побесняло, очевидно търсейки помощ, която очевидно нямаше откъде да дойде.
— Конят ви го няма, милорд.
— Моля? За дорестия скопен кон с бели петна на двата предни крака ли говориш?
— Да, милорд. Но Спарке каза, че младата дама взела Трийтоп и оставила своя кон за вас — една хубава стара кобила, с широки гърди, но не особено бърза, милорд.
„Това не би трябвало да ме изненадва“, помисли си Норт.
Този път обаче съвсем не му беше забавно. Младата му познайница се беше справила с Фолкс, а сега и с него, и то без особени усилия. Несъмнено беше хвърлила око на Трийтоп и си беше дала сметка, че с това прекрасно животно щеше да се придвижи много по-бързо, отколкото със своята кобила, която изглеждаше така, като че бе дъвкала собствената си глава през целия им престой тук.
— Е, стара кранто, какво ще кажеш за това?
„Старата кранта“ го изгледа отегчена.
— Лоша работа, нали? Нямам избор, съжалявам. Ще открием ли господарката ти? Тя като че те е объркала с моя кон.
След няколко минути Норт забеляза бележката, надраскана на лист хартия, който беше пъхнат в една от кожените гънки на седлото. Там пишеше:
Лорд Чилтън,
Простете, че взех коня ви, но не искам онзи негодяй да ме хване. Този път ще трябва наистина да го застрелям. Ще ви върна коня, кълна се. Където и да отида, ще питам за Гунбел. Предана вам
След още пет минути Норт вече пътуваше обратно към Корнуол. Беше приключил с Лондон, със задълженията си, с очарователната си любовница Джудит, която беше и актриса и която нямаше да остане вярна нито на него, нито на когото и да било, ако от това зависеше кариерата й. Той въздъхна. Джудит не беше особено пъргава в мисленето, въпреки че не спираше да бърбори. Спомняше си една нощ, когато току-що беше изпитал оргазъм, как тя изчурулика:
— Колко бих искала да играя Дездемона, милорд! Можете ли да си ме представите с дълга руса перука… И Яго, който ме изиграва, и моят красив мавър ме удушава, а после съжалява толкова горчиво за стореното, че полага прекрасните ми останки върху чаршафите и в мъката си посяга на собствения си живот, и…
Тогава той едва се бе сдържал да не я стисне за проклетото й гърло. Но сега, когато си спомняше цялата тази комична история, му идеше да се разсмее с глас. Джудит наистина беше много опитна в леглото, но изключително глупава. Непрестанният й брътвеж го дразнеше, но всичко това избледняваше, когато започнеше да го милва и да го целува, и да… Проклятие! А сега му се налагаше да язди след онова дяволско момиче, което бе откраднало коня му. На Трийтоп никога не беше слагано дамско седло. Надяваше се, че няма да я открие в някоя крайпътна канавка със счупен врат.
Слава Богу, не я откри. Тя сигурно беше превъзходен ездач, защото Трийтоп понякога създаваше проблеми дори на него, какво оставаше за непознат човек? Да не говорим за жена, която имаше дързостта да сложи дамско седло на масивния му гръб!
За разлика от госпожица Дъруент-Джоунс той не трябваше да се крие през деня. Тъй като тя в никакъв случай не беше глупава, Норт беше сигурен, че ще продължи да спи през деня и да пътува само през нощта. И така, той мина през Ексетър по посока към Бъви Трейси, отдъхна няколко часа сред една кленова горичка край пътя, след което язди, без да спира, до Лискърд. Отседна в страноприемницата „Голата гъска“ и спа шест часа без прекъсване. В шест часа сутринта беше отново на път.
Времето се бе задържало сухо и лорд Чилтън не можеше да се оплаче от пътуването. Принуден от обстоятелствата, той яздеше кон, който в друг случай дори не би погледнал, но откри, че кобилата беше изключително издръжлива. Нито веднъж не му мина през ума да я продаде или да я остави в някой хан и да наеме друго животно. Въпреки че не знаеше името й, тя му допадна много. Когато безкрайният първи ден започна да преваля, малко преди да наближат Лискърд, Норт я нарече Реджайна15, защото за него се беше превърнала в такава.