Той вдигна чашата си и отпи.
— Тайните проходи не ти ли дават достъп до стаите му?
Изгледах го.
— Познаваш старата лисица. Тайните му принадлежат само на него и няма да рискува някой да го шпионира в неподходящ момент. Трябва да има достъп до коридорите, но не зная как. Той до много късно ли остана снощи?
Лорд Златен трепна.
— Още танцуваше, когато реших да си легна. За старец буквално кипи от енергия и това явно му харесва. Ще пратя някой слуга със съобщение. Ще го поканя на езда следобед. Това достатъчно скоро ли е? — Беше доловил безпокойството в гласа ми, но не тръгна да задава въпроси. Бях му благодарен за това.
— Ще свърши работа — уверих го. — Тъкмо дотогава умът му ще се е прояснил. — Тръснах глава, сякаш това щеше да подреди мислите ми. — Изведнъж се появиха толкова много неща, за които трябва да мисля и да се безпокоя. Ако Петнистите знаят за мен, значи знаят и за принца.
— Разпозна ли някого? От бандата на Лодвайн ли бяха?
— Беше тъмно. И се държаха на разстояние. Чух гласове на мъж и жена, но съм сигурен, че бяха най-малко трима. Един бе свързан с куче, а друг с някакъв малък пъргав бозайник — плъх, невестулка или може би катерица. — Поех дъх. — Искам стражите на портата да са нащрек. И някой непрекъснато да е с принца. „Мускулест наставник“, както навремето казваше Сенч. Освен това трябва да се уговоря със Сенч как да се свързвам с него, ако внезапно ми потрябва за помощ или съвет. И крепостта трябва да се претърсва ежедневно за плъхове, особено в покоите на принца.
Той понечи да заговори, но премълча въпросите си и вместо това каза:
— Боя се, че трябва да ти дам още един повод за тревога. Снощи принц Предан ми предаде бележка. Иска да знае кога ще започнеш с уроците по Умението.
— Нима го е написал?
Лорд Златен кимна неохотно. Обзе ме ужас. Добре си давах сметка, че липсвам на принца. След като бяхме свързани чрез Умението, нямаше как да не знам подобни неща. Бях издигнал собствените си магически стени, за да запазя мислите си от младежа, но той не бе така опитен. На няколко пъти бях усетил неумелите му опити да се свърже с мен, но ги бях пренебрегнал с мисълта, че скоро ще се отвори по-подходящо време. Явно обаче принцът не бе така търпелив.
— Ох, това момче трябва да се научи на предпазливост. Някои неща никога не бива да бъдат записвани, а това…
Гласът ми секна. Сигурно съм пребледнял, защото лорд Златен внезапно се изправи и се превърна в моя приятел Шутът, докато ме настаняваше на стола.
— Добре ли си, Фиц? Пристъп ли имаш?
Буквално рухнах в стола. Главата ми се въртеше, докато мислех за дълбините на глупостта си. Едва успях да поема дъх, за да призная собствения си идиотизъм.
— Безумец. Всичките ми свитъци и ръкописи. Така бързах да се отзова на призива на Сенч, че ги зарязах в колибата. Казах на Хеп да заключи, преди да тръгне за Бъкип, но той сигурно не ги е скрил, а само е затворил вратата на кабинета ми. Ако Петнистите са достатъчно умни да ме свържат с Хеп…
Не довърших. Нямаше нужда. Очите му бяха станали огромни. Шутът бе прочел всичко, което бях предал така безразсъдно на хартията. Там разголвах не само себе си, но и много теми за Пророците, за които бе по-добре да си останат забравени. Проклетите ръкописи разкриваха и уязвимите места на отделни хора. Моли, моята изгубена любов. Копривка, незаконната ми дъщеря. Как можеше да съм толкова глупав, че да изложа подобни неща на хартия? Как така бях позволил на измамния уют на писането да ме подлъже да ги разкрия? Никоя тайна не е на сигурно място, освен ако не бъде заключена само в ума. Още преди много време трябваше да изгоря всичко.
— Моля те, Шуте. Свържи се със Сенч. Трябва да ида там. Сега. Веднага.
Шутът постави предпазливо ръка на рамото ми.
— Фиц. Ако ги няма, вече е твърде късно. Ако Том Беджърлок се втурне днес нанякъде, само ще събудиш нежелано любопитство и ще те последва потеря. Може да отведеш Петнистите право при тях. Ще очакват да побегнеш, след като са те заплашили. Ще държат под око портата на Бъкип. Така че мисли трезво. Възможно е страховете ти да са безпочвени. Как могат да свържат Том Беджърлок с Хеп, още повече да знаят откъде е момчето? Не предприемай безразсъдни действия. Първо се виж със Сенч и му кажи от какво се боиш. И говори с принц Предан. Годежът му е довечера. Момъкът се държи добре, но това е само крехка и чуплива фасада. Виж се с него, вдъхни му увереност. — Замълча за момент. — Може би някой друг може да иде да…
— Не — прекъснах го твърдо. — Трябва да ида лично. Ще взема някои неща, другите ще унищожа.
Мислите ми се завъртяха около шаржа, който Шутът бе гравирал на писалището ми. Гербът на Фицрицарин Пророка красеше бюрото на Том Беджърлок. Сега дори това ми изглеждаше заплаха. Изгори го, помислих си. Изгори цялата къща. Не оставяй и следа, че си живял някога там. Дори билките в градината казваха твърде много неща за мен. Изобщо не трябваше да оставям черупката си, за да може всеки по-любопитен да наднича в нея. Не трябваше да оставям следите си така небрежно върху каквото и да било.