Не знам дали искаше да ме укори, но думите му така или иначе ме жегнаха. Облегнах се назад и отново притиснах кърпата към очите си.
— Какво искаш да направя? Да избия всички? Не само Петнистите, които отмъкнаха принца, но и първенците от Старата кръв, които ни помогнаха ли? А след това и Ловкинята на кралицата? И фамилията Бресинга? И Сидел, младата годеница на Любезен Бресинга, и…
— Знам, знам — прекъсна той изброяването на все по-разширяващия се кръг убийства, които въпреки всичко нямаше напълно да запазят тайната ни. — Положението обаче е налице. Показаха ни, че са бързи и способни. Тук си от няма и два дни, а вече те държат под око. Прав ли съм? — Кимнах и той продължи: — И моментално са те намерили. И са се погрижили да разбереш, че знаят за теб. Това е съвсем преднамерена маневра. — Пое дълбоко дъх. Видях го как премисля всичко, как се опитва да разбере посланието, което държаха да предадат. — Знаят, че принцът е Осезаващ. Знаят, че ти си Осезаващ. Могат да унищожат някой от двама ви, когато си пожелаят.
— Това вече ни е известно. Мисля, че целят нещо друго. — Поех дъх, подредих мислите си и описах накратко случая. — Сега виждам нещата в друга светлина. Искаха да се страхувам и да си мисля какво мога да направя, за да се предпазя от тях. Мога или да бъда заплаха за тях, която да елиминират, или да съм им от полза.
Досега не бях разбирал положението точно така, но изводите изглеждаха очевидни. Бяха ме сплашили, след което ме пуснаха, за да ми дадат време да осъзная, че не мога да ги избия всичките. Невъзможно бе да разбера колко от тях знаят тайната ми. Единственият начин да оцелея бе да съм им от полза. Какво можеха да искат от мен?
— Може би ще поискат да съм техен шпионин в замъка Бъкип. Или тяхно оръжие в крепостта, вътрешен човек, който може да бъде обърнат срещу Пророците.
Сенч без усилие проследи хода на мислите ми.
— Нима ние не бихме избрали същото? Хм. Да. Съветвам те да си отваряш очите на четири, поне за известно време. И в същото време да си открит. Бъди готов да се свържеш отново с тях. Разбери какво искат и какво предлагат. Ако е нужно, накарай ги да си мислят, че ще предадеш принца.
— Да им се пусна като стръв? — Надигнах се и махнах кърпата.
Устните му се изкривиха в усмивка.
— Именно. — Протегна ръка и взе кърпата. Наклони глава и ме огледа критично. — Изглеждаш ужасно. По-зле и от човек след седмичен запой. Много ли боли?
— Ще го преживея — сопнах се сърдито.
Той кимна удовлетворено.
— Боя се, че ще ти се наложи. Но всеки следващ път отслабва, нали? Тялото ти се научава да се справя. Сигурно е като мускулите на фехтовач — свикват с напрежението след часовете тренировки.
Наведох се с въздишка напред и разтърках възпалените си очи.
— По-скоро като копеле, научаващо се да свиква с болката.
— Е, каквото и да е, аз съм доволен. — Отговорът му бе енергичен. Нямаше да получа съчувствие от стареца. Той се изправи. — Иди да се измиеш, Фиц. Хапни нещо. Покажи се тук-там. Въоръжи се, но внимателно. — Замълча за момент. — Сигурен съм, че помниш къде държа отровите и инструментите. Вземи каквото ти трябва, но направи списък, така че да поръчам на чирака да попълни инвентара.
Не отговорих, че няма да взема нищо, че отдавна не съм убиец. Вече си бях помислил за едно-две прахчета, които можеха да са полезни, ако се окажа в неизгодно положение като сутринта.
— Кога ще се видя с новия ти чирак? — попитах небрежно.
— Бива си те. — Сенч се усмихна. — Кога ще се запознаеш с новия ми чирак ли? Не вярвам, че би било разумно или удобно и за двама ви. Както и за мен. Фиц, ще те помоля да бъдеш почтен в това отношение. Остави ми тази тайна и не се опитвай да надничаш в нея. Повярвай ми, така е по-добре.
— Като стана дума за надничане, имам да ти кажа и още нещо. Поспрях, докато идвах насам, и чух гласове. Надзърнах в стаята на нарческата. Мисля, че трябва да споделя с теб това-онова.
Той наклони глава.
— Изкусително. Много изкусително. Но не успя да отвлечеш напълно вниманието ми. Думата ти, Фиц, преди да се опиташ да ме подлъжеш да мисля за други неща.
Честно казано, не ми се искаше да му я давам. Не беше само заради изгарящото ме любопитство, нито дори заради странната ревност, която изпитвах. Беше противно на цялото обучение, което бях получил от стареца. Открий колкото можеш повече за ставащото около теб, така ми казваше навремето. Не знаеш какво може да ти е от полза в даден момент. Зелените му очи се взираха предупредително в мен и накрая сведох поглед. Поклатих глава, но все пак казах:
— Обещавам, че няма нарочно да се опитвам да открия самоличността на чирака ти. Но мога ли да попитам нещо? Той знае ли за мен, има ли представа какъв съм бил?