— Любезен Бресинга твърди, че Осезанието се предава по линията на Пророците. Казва, че може би Петнистият принц е получил своето умение колкото от баща си, толкова и от кралската кръв на майка си. Че понякога магията е слаба в два рода, но при пресичането им се проявява с нова сила. Както някое коте може да е с извита опашка, докато останалото котило е здраво.
— Кога пък ти е наговорил тези неща Любезен? — попитах остро.
Принцът ме изгледа странно, но отговори.
— Рано сутринта, малко след като пристигна от Гейлкип.
— Пред свидетели? — Бях ужасен. Забелязах, че лорд Златен е подкарал коня си по-близо до нас.
— Не, разбира се, че не! Беше съвсем рано, още преди да закуся. Лично дойде пред вратата на спалнята ми и умоляваше за аудиенция.
— И ти просто го пусна да влезе?
Известно време Предан се взираше мълчаливо в мен. Накрая рече сковано:
— Любезен ми е приятел. Той ми даде котката, Том. Знаеш какво означаваше тя за мен.
— Знам и каква бе целта на подаръка, също както знаеш и ти! Любезен Бресинга може да е опасен предател, принце, и да е влязъл в заговор с Петнистите да те лишат от престола, а накрая и от плътта ти. Трябва да се научиш на повече предпазливост!
Ушите на принца порозовяха от упрека ми. Въпреки това успя да се овладее.
— Казва, че не е. И че те не са. Заговорничеството имам предвид. Мислиш ли, че би дошъл да ми разкаже, ако бе иначе? Той и майка му не знаеха за… котката. Дори не подозираха, че съм Осезаващ, когато ми я дадоха. Ох, малкото ми коте… — Гласът му трепна и беше ясно, че всичките му мисли са се насочили към загубата на партньора му.
Пронизващата скръб лъхна от думите му и изостри собствената ми болка от загубата на Нощни очи. Имах чувството, че бъркам в рана, но попитах неумолимо:
— Тогава защо са го направили? Би трябвало да изглежда странно, нали така. Някой идва, дава им ловна котка и казва — вземете я, дайте я на принца. И така и не казаха кой е дарителят.
Той пое дъх.
— Любезен разговаря с мен поверително. Не бива да предавам доверието му.
— Обеща ли му да не казваш? — попитах остро, очаквах с ужас отговора. Трябваше да знам какво му е казал Любезен, но не можех да искам от него да нарушава обещанието си.
Предан ме изгледа невярващо.
— Том Беджърлок. Един благородник не моли принца си да обещае, че няма да каже. Не подобава на положението ни.
— За разлика от този разговор — иронично отбеляза Шутът. Коментарът му накара принца да се разсмее и с лекота разпръсна сгъстяващото се напрежение помежду ни: не бях подозирал за него преди намесата му. Странно бе изведнъж да усетя дарбата му за такива неща, след като се познавахме от толкова години.
— Разбирам те — призна принцът и така в разговора се включихме и тримата, вече яздехме рамо до рамо. Известно време единствените звуци бяха чаткането на копитата и шепотът на вятъра. Предан си пое дъх. — Не поиска да му дам думата си. Но… но се унизи пред мен. Коленичи и поднесе извиненията си. И си мисля, че всеки, който направи това, има правото да очаква, че няма да се разчува.
— Няма да се разчуе от мен, принце. Нито пък от Шута. Давам ти думата си. А сега моля кажи какво точно си говорихте.
— Шут? — Предан се ухили доволно към лорд Златен.
Той изсумтя пренебрежително.
— Стара шега между стари приятели. При това прекалено изтъркана, за да е все още смешна, Том Беджърлок — добави предупредително.
Сведох глава, но също се ухилих с надеждата, че принцът ще приеме това прибързано обяснение. В същото време сърцето ми се сви и проклех небрежността си. Дали някаква част от мен не копнееше да се разкрия на принца? Усетих старото и познато трепване в корема си. Вина. Тайни, пазени от онези, които ми имаха доверие. Нали навремето си бях обещал никога да не правя подобни неща? Но какъв избор имах? Пазех собствените си тайни, докато лорд Златен се мъчеше да изкопчи тази на принца.
— Но ако ни разкажеш, обещавам езикът ми да не плещи. Също като Том се съмнявам във верността на Любезен Бресинга като приятел и поданик. Боя се, принце, че може би се намираш в опасност.
— Любезен е мой приятел — заяви принцът с тон, който не търпеше възражения. Момчешката му увереност в собствената му правота ме преряза. — Знам го със сърцето си. Обаче — по лицето му пробяга странна сянка — той ме предупреди да се пазя от теб, лорд Златен. Изглежда, изпитва към теб… изключително отвращение.
— Заради едно малко недоразумение помежду ни, когато гостувах в дома му — небрежно отвърна лорд Златен. — Уверен съм, че скоро ще го изясним.