— Засрамете се, мастър3 Пук. Можете ли да предположите, че не зная как се носи огнестрелно оръжие? — казах и на шега насочих пушката към него, като че ли се готвех да стрелям.
— За бога, Джон Рид, момчето ми! — извика мистър Пук, който вече ме беше познал. — Свали тази пушка и ще получиш най-хубавото от всичко, което има в магазина.
Единственото желание на миролюбивия мистър Пук беше да се махам с все пушката си. И май това беше най-евтиният барут, който съм купувал в живота си, защото за единствения си шилинг получих две големи торбички (толкова, че не можеха да се съберат в джобовете ми), а също и голямо парче олово. И като че ли това не ми беше достатъчно, ами ми даде и бонбони за сестра ми Ани, чието нежно лице и добри обноски печелеха любовта на всеки.
Когато напуснах Порлок, беше още светло. Двете торбички барут бях преметнал на гръб и като яздех, те така силно се блъскаха една в друга, че се страхувах да не избухнат и да ме преметнат през ушите на Пеги.
Скоро зад един хълм изгря луната и хем й се радвах, хем се страхувах от сенките, които правеше, и от силуетите, с които се изпълни околността. Бях готов във всеки миг да гръмна по всеки, тъй като имах голяма вяра на широкоцевката си, но се надявах да не се убеждавам в нея. Когато минавах тясното място, където разбойниците бяха убили баща ми, такъв страх ме обзе, че легнах върху врата на Пеги, стиснах очи и целият се вледених. Но никъде нямаше жива душа и ние спокойно стигнахме до къщи и влязохме в стария стопански двор, където стояха Бети и мама, която тъжно плачеше.
— Ела — прошепнах на сестра ми Ани веднага щам се навечеряхме — и ако можеш да си държиш езика зад зъбите, ще ти покажа нещо.
Исках да ми държи черпака, където оловото се топеше, за да го направя на лъскави кръгли куршуми, но Бети ме наблюдаваше през цялото време и не можехме да започнем, преди да си е легнала. Тя по принцип не вярваше на мъжете, защото преди около четиридесет или петдесет години била измамена по отношение на женитбата и сега беше твърдо убедена, че всички мъже, от люлката до гроба, са лъжци, а жените — глупачки, защото ги поглеждат.
VII глава
ТРУДНО ЗА ИЗКАЧВАНЕ
И така, нашата ферма „Могилата на дъждосвирците“ се намира на терен с лек наклон, над който се издига мрачна планина, много оскъдно покрита с растителност. Близо до нас обаче има дървета, сочна зелена трева и овощни градини и човек трудно би забелязал потока, въпреки че го чува навсякъде. През двора ни минава един хубав ръкав на река Лин, а красивите ни ливади са разположени на двата му бряга и стигат чак до фермата на Николас Сноу, с която нашите земи граничат от тази страна.
На около две мили под нас ръкавът Баджуърти се влива в Лин и я превръща в истинска река. Там се въди много риба и колкото по-надолу слизате, толкова по-едра става, защото в по-дълбокото има повече храна. Понякога в летните месеци, когато мама можеше да се справя с работата и без мен, отивах там с Ани (защото сам ми беше скучно) и с помощта на кукичка и парченце червей хващах по една кошница дребна пъстърва и друга риба. От всичко, което съм учил в училище „Блъндел“, съм запомнил само две неща: първото е да ловя риба, а второто — да плувам. Между другото, там учеха децата да плуват по много жесток начин. Големите момчета хващаха малките, хвърляха ги едно след друго в един дълбок вир на реката и ги наблюдаваха как потъват. Когато изплуваха, те започваха с много пляскане и пръхтене отчаяно да се борят с водата. Гледката е много забавна, стига да знаеш, че почти няма опасност. Що се отнася до мен, не се наложи да ме хвърлят повече от веднъж, защото скачах сам, тъй като имах известна практика в река Лин. И все пак аз се научих да плувам именно там, защото основната идея на плуването е да разбереш, че трябва да го правиш.
И така, въпреки че сестра ми Ани идваше да ми прави компания, когато ходех за риба по река Лин, и я пренасях на гръб през всички по-трудни места, оказа се, че нито един от нас не се беше изкачвал нагоре по потока Баджуърти. Знаехме, че е дълбок и пълен с риба, но никога не се бяхме качвали по него, защото изтичаше от Долината на Дун, която започваше само на около миля след началото му. И чак когато вече навърших четиринайсет години и обух новите си панталони с токи под коленете и здравите сини вълнени чорапи, които мама ми беше изплела, ми се удаде възможност да изследвам потока Баджуърти. Ето как се случи това.
3
Мастър — В 17 в., особено в обръщенията, се използувала по-старата форма „мастър“ вместо съвременната „мистър“. Б. пр.