— Добре, момко — каза мистър Фагъс добродушно.
Всички се бяха събрали около мен, докато се изправях от земята малко разтреперан, мръсен и смирен, но без ни най-малко да съжалявам за преживяното. Джон Фрай така се смееше, че изпитвах желание да го зашлевя.
— Съвсем не беше лошо, момчето ми — каза мистър Фагъс, — виждам, че по някое време можем да те научим да яздиш. Не мислех, че ще се задържиш толкова дълго…
— Можех да се задържа и много повече, сър, ако хълбоците й не бяха толкова мокри — започнах аз. — Толкова беше хлъзгава…
— Прав си, момче — каза Том. — На много хора е изигравала този номер. Не ми се сърди, че ти се смях, Джек. Тя ми е като любима, а често пъти много повече. Щеше да ми се скъса сърцето, ако ти беше победил. Само аз мога да яздя моята Уини.
— Точно затова още повече трябва да се срамуваш, Том Фагъс — извика майка ми, която се беше появила изневиделица и говореше така, че всички се удивиха, тъй като никога не я бяха виждали толкова ядосана, — че си качил момчето ми, моето момче, на гърба й, като че ли неговият живот не струва по-скъпо от твоя! Единствен син на баща си, честен и тих човек, а не пиян разбойник като тебе. Някой трябва да ви хване и тебе, и лудия ти кон и да ви хвърли във вира; и трябва да знаеш, че това ще стане още сега, ако само един косъм е паднал от главата му. О, милото ми момче! Какво щях да правя без теб? Вдигни си другата ръка, Джони.
През цялото време, докато гълчеше братовчед си, мама ме опипваше и чистеше, а мистър Фагъс, който добре познаваше жените, се опитваше да изглежда ужасно засрамен.
— О, мамо, погледни му палтото — извика Ани. — И панталоните!
— Какво ме интересуват дрехите му, глупаво дете? На ти това и не се бъркай! — и мама й зашлеви такава плесница, че тя изхвърча право в ръцете на мистър Фагъс. Той я улови, целуна я и я прикри, а тя с благодарност го погледна с насълзените си кротки сини очи. Това накара мама още повече да му се ядоса, защото беше набила Ани.
— Как не те е срам, Том Фагъс, след всичко, което сме направили, за да спасим нищо неструващата ти глава, да се опитваш да убиеш сина ми! Твоят кон никога вече няма да стъпи в нашите конюшни. Големи благодарности и на теб, Джон Фрай, и на останалите — страхливци до един; много се грижите за сина на господаря си, няма що. Вас ви е страх да яздите този кон, а оставяте едно момче да се качи на него!
Всички бяха учудени, че чуват мама така да говори, защото знаеха обикновено колко е спокойна. Мъжете взеха да мятат лопатите си на рамо. Искаха да са по-далеч от нея, а също и да си отидат в къщи, за да разкажат всичко на жените си. Уини също гледаше мама и не разбираше какво става. А после дойде при мен и сведе глава, като по този начин ми се извиняваше, в случай че се е държала прекалено високомерно към мен.
— Уини ще остане тук тази нощ — казах аз, защото през цялото това време Том Фагъс не беше промълвил нито дума, а тихомълком оседлаваше коня си. — Мамо, заявявам ти, че или Уини ще остане тук, или аз ще замина с нея. Днес за пръв път разбрах какво значи да яздиш истински кон.
— Млади човече — каза Том Фагъс, който все още се приготовляваше за тръгване, — ти разбираш от коне повече от всеки друг мъж в Ексмур. Майка ти може да се гордее с теб, но нямаше защо да се страхува. Знаех, че ще можеш да яздиш Уини в мига, в който те зърнах. И ти спечели. Но жените не се и опитват да ни разберат. Довиждане, Джон, гордея се с теб и се надявах, че ще прекараме приятно. Между другото, бях дошъл да ви разкажа много истории, от които косите ви щяха да настръхнат. Но въпреки че от вчера по това време не съм слагал залък в устата си, защото дадох храната си на една вдовица, по-скоро ще отида и ще умра от глад в блатата, отколкото да изям най-вкусната вечеря на света на място, където са ме забравили.
С тежка въздишка, която като че ли беше предназначена за баща ми, той се качи на гърба на Уини, а тя дойде да се сбогува с мен. После безмълвно повдигна шапка към мама, а на мен каза:
— Отвори, моля ти се, вратата, братовчеде Джон. Ти така изтощи, клетото животно, че не може да я прескочи, горкичката.