Но точно когато вече щеше да излезе от двора, мама изтича след него. Въпреки това той се престори, че не я вижда, макар че караше коня си съвсем бавно.
— Спри, братовчеде Том — каза тя, — само една дума, преди да си тръгнеш.
— Господи, кого виждам! — извика Том Фагъс с толкова променен глас и лице, та си помислих, че някой друг е влязъл в дрехите му. — Нима това е моята братовчедка Сара? Аз си мислех, че откакто загубих най-добрия си братовчед, Джон Рид, всички се срамуват от мен и се боят да ми предложат подслон. „Идвай тук — казваше често той, — Том, идвай тук, когато имаш неприятности, и жена ми добре ще се грижи за теб.“ „Да, скъпи Джон — отговарях му, — знам, че тя е обещала това на мама, но някои хора мислят лошо за мен и може би братовчедката Сара е като тях.“ О, какъв мъж, какъв мъж беше той! От деня, в който загубих братовчеда Рид, аз съм едно нищо — с тези думи той отново подкара коня си, но мама го спря.
— Ах, Том, това наистина беше голяма загуба. Откакто останах без него, и аз самата съм едно нищо.
И тя се разплака, въпреки че татко беше умрял много отдавна, и аз я гледах с глупаво учудване, тъй като преди много време бях престанал да плача.
— Добре те разбирам, братовчедке Сара — извика Том, веднага скочи от Уини и съчувствено загледа мама. — Аз самият в някои отношения съм лош човек, но знам цената на добрия и само ако ми наредиш… — и той размаха юмрук към Баджуъртската гора и Долината на Дун.
— Мълчи, Том, за бога, мълчи! — без да ме посочва, мама имаше предвид мен или поне аз така смятах, защото й се искаше да изоставя всички мисли за отмъщение. „Господ най-добре знае“ — повтаряше често тя.
И да ви кажа правичката, аз наистина чаках, отчасти защото тя така ме учеше, отчасти поради кроткия ми нрав, а и в крайна сметка ми бяха внушили, че баща ми е убит, понеже набил разбойниците с тоягата си.
Том отново се обърна към кобилата си и каза:
— Лека нощ, братовчедке Сара, лека нощ, братовчеде Джек. Трябва да яздя много мили без троха хляб в стомаха си. В този край на Ексмур за мен няма храна и подслон. А нощта ще бъде тъмна. Но така ми се пада, щом исках да доставя удоволствие на момчето.
Мама обаче тръгна след него и го покани да остане за вечеря.
X глава
ЧОВЕК СЪС ЗАСЛУЖЕНА ИЗВЕСТНОСТ
Том Фагъс вечеря с нас, обут в един от най-хубавите панталони на Джон Фрай, защото неговите се сушеха. След това Джон щеше да се пръсне от гордост, че може да разправя как един толкова прославен човек му е носил някога панталоните. По това време славата на мистър Фагъс, въпреки че все още не беше толкова голяма, колкото сега, бързо се разпространяваше по нашия край и беше стигнала дори до Бриджуотър7.
Том Фагъс беше от ония жизнени оптимисти, които винаги гледаха да са в добри отношения с хората. И така дълбоко им съчувствуваше, че ако някой току-що ограбен от него пътник му кажеше добра дума, винаги му връщаше кесията. Вярно е, че взимаше парите на хората насила и законът беше; против него. Но аз не можех да разбера, докато не станах по-голям и вече имах своя собственост, защо Том Фагъс, който толкова много работеше, наричаха разбойник, а кралят, който изобщо нищо не вършеше, беше първият владетел на страната, на когото всички трябваше да благодарим, че ни взима парите.
Онази вечер обаче не успях да науча нищо повече за заниманието на нашия братовчед, само дето мама ми изглеждаше уплашена и от време на време му прошепваше да не говори за това или онова, защото децата са тук; и всеки път той кимваше в съгласие и отпиваше още бира.
— А сега, Джек, ела да идем да видим Уини — каза ми той след вечеря. — Обикновено я храня, преди да го сторя аз, но сега беше много разгорещена след твоята буйна езда. Сигурно вече ме чака, а аз никога не я оставям да ме чака дълго.
Много се зарадвах, че ще изляза с него, а и Ани хитро се измъкна след нас.
След това Том Фагъс седна в ъгъла до огнището и дълго ни весели, като ни караше да играем най-различни игри. После ни разказа купища истории. И много странно, но те нямаха нищо общо с него и като че ли се отнасяха почти за всеки друг, за когото някога бяхме чували; само не и за Том. Безспир се нижеха историите му, леко и живо, като пламъците през комина; защото говореше с гласовете на двайсет човека, като подражаваше на жестовете на всеки един и всеки миг си променяше физиономията. Беше такъв майстор на мимиката, че без следа от усмивка на лицето си накара дори и мама да скъса от смях новия си корсаж (купен за десет пенса). Колкото до нас, децата, ние се смеехме така, че се търкаляхме на пода, а Бети чак се захласна в кухнята.