Скриха пистолетите си в широките ръкави на расата си. Половината от пълнителите бяха заредени с гумени куршуми, а другата половина — с миниатюрни шрапнели, съдържащи бихлоробензалмалонитрил, или съкратено CS — изключително опасен сълзотворен газ.
Накрая мъжете нахлузиха на лицата си черни скиорски маски. А когато придърпаха върху тях монашеските качулки, съвсем заприличаха на сенки.
Джак се усмихна одобрително, докато също си слагаше бронежилетка, расо, черна скиорска маска и качулка.
— Заключете, вземете товарите и се стегнете, дами — рече им Джак с усмивка. Сетне бавно придърпа тежката врата на криптата. — Крайно време е да внесем малко забавление в това погребение.
14.
Кинозвездата Джон Руни, признат за царя на комедията, усети как дъхът му секна от вълнение, когато караулът на почетната гвардия най-после се появи със загърнатия в националното знаме ковчег пред фасадата на катедралата. Процесията тържествено напредваше по централната пътека, а гвардейците спираха след всяка крачка и оставаха напълно сковани, докато органът кънтеше някъде отгоре. „Сякаш ковчегът тежи толкова много, че се нуждаят от почивка“, натъжено си помисли Руни.
Докато носачите полагаха ковчега, Джон Руни си припомни погребението на баща си на националното гробище „Арлингтън“. „Могат да приказват какво ли не за военните, но никой не знае по-добре от тях как се отдава почит пред мъртвите“ — помисли си той, докато усещаше как надигащото се в гърдите му вълнение го задушава.
Обърна се надясно и видя как се появиха подредени в редица закачулени свещеници, всичките в кафяви раса. По пътя си към олтара те се движеха с отмерена стъпка както почетната гвардия. След малко зърна още една редица свещеници по пътеката от лявата си страна.
Сред полумрака в катедралата нямаше как да се различават лицата им изпод качулките. Явно ставащото бе част от днешния ритуал и от церемонията, но беше нещо ново за него. Така, както военните знаеха как да отдават почит пред мъртвите, католиците умееха както никой друг да вдъхват сред живите страх от бога.
Изведнъж монасите се раздалечиха и внезапно спряха насред пътеката.
Джон Руни подскочи, щом чу как се разнесоха откоси от изстрели, приглушени от оглушително звучащия орган. После се появи дим, бял и всепоглъщащ, понесъл се на талази от всички страни.
ВИП секторът със сдържаните особи внезапно заприлича на сцена от рок концерт, но с тази разлика, че публиката изпадна в паника, а не в транс. И сега можеше само да мята безпомощно ръце или да се вкопчва с нокти в дървените скамейки.
На Руни му се стори, че му се привижда как един от монасите насочва автоматичен пистолет към тълпата.
„Не — помисли си той, докато примигваше смутено, невярващ на очите си. — Трябва да са го халосали по главата. Това не можеше да е истина!“
В следващия миг разтвори широко очи и замря, като видя как един от полицаите, които не бяха днес с униформа, се строполи насред централната пътека, а от носа и ушите му бликна кръв.
Застаналият до Джон Руни бодигард Големия Дан тъкмо бе поднесъл кърпичка към устата си, когато с рязко движение откопча своя деветмилиметров „Колт“ от кобура на колана си. За миг като че ли се поколеба накъде да стреля, но един от монасите се появи като привидение сред кълбата дим и халоса бодигарда по врата с нещо квадратно от черна пластмаса. Разнесе се зловещ звук и Големия Дан изпусна оръжието си, преди да рухне на скамейката, след което се разтресе като обзет от зли духове езичник.
И тогава органът замлъкна.
Страхът завладя Джон Руни. След спирането на музиката можеше да чуе писъците, паническите крясъци на хилядите хора.
Някой току-що бе завзел катедралата „Сейнт Патрик“.
15.
Бях малко като в безтегловност, което бе моето обичайно състояние напоследък, откакто Мейв се разболя. Още бях замаян, докато набързо преброих хлапетата и подкарах микробуса от зеления навес пред нашата сграда. Вече бе осем и четиридесет и една, така че разполагахме точно с четири минути да се завлечем до „В името божие“ на Амстердам авеню, за да не бъде наказано някое от децата заради закъснение за учебните часове.