Показах картата си на жена със сержантски пагони, застанала зад най-близката барикада в бяло и синьо. Насочи ме да продължа към командния център, временно помещаващ се в един дълъг бял автобус, паркиран заедно с една каравана до тротоара, точно срещу катедралата. Жената ми нареди да спра колата си пред камионите от службата за чистотата, използвани като втора барикада за блокиране на Пето авеню до ъгъла с Петдесет и първа улица.
„Хм — повторих си аз, — две барикади…“ Както и мобилни командни центрове. Определено не ставаше дума за единично убийство. Тук се бе случило нещо катастрофално.
Щом слязох от колата си, отнякъде забръмча нещо оглушително, като яка бормашина. Вдигнах очи нагоре и видях как един полицейски хеликоптер се показа над Рокфелеровия център, след което прелетя ниско над катедралата. Перките му вдигнаха прах по улицата и разпиляха чашки за кафе и страници от вестници. През отворената врата на хеликоптера един снайперист внимателно огледа каменните кули и цветните стъкла на катедралата.
Отместих очи от хеликоптера и едва не се сблъсках с известен радиоводещ, дето кой знае защо беше избрал да репортерства точно пред вътрешната барикада.
— С какво, по дяволите, са решили този път да ни изненадат тези шибани свещеници? — чух го да говори разпалено пред микрофона, докато отминавах нататък.
Щом проникнах в охраняваната зона между радиаторите на паркираните там камиони от градската служба по чистотата, се заковах на място, неспособен да повярвам на очите си. Половин дузина полицаи от Отряда за бързо реагиране прекосиха авенюто със сведени глави. Спряха се едва когато се добраха до катафалката, като облегнаха на нея гърбове, обвити в бронежилетки.
Как можа това да се случи на погребението на Каролайн Хопкинс?
19.
Въпреки че бе висок само метър и седемдесет, заради счупения си нос и свирепия поглед, с който посрещаше всички, освен може би майка си, командир Уил Матюс създаваше впечатление на крайно войнствен ирландски полицай. Такива все още можеха да се открият сред ченгетата в града. Но когато се изправих пред него на тротоара пред автобуса, използван като команден център, той имаше вид на току-що завършил тежък боксов мач без боксови ръкавици, продължил четиринадесет рунда и половина.
— Бенет — започна Уил Матюс, — радвам се, че се присъедини към нас. Ето каква е работата. Кметът, бившият президент, кардиналът на Ню Йорк, както и няколко кинозвезди и величия от музикалните и спортните среди. И… кой още? Да, Юджиния Хъмфри и около три хиляди други ВИП персони са взети за заложници от дузина или повече тежковъоръжени, маскирани мъже. Схвана ли за какво ти говоря?
Трудно ми бе да осмисля това, което Уил Матюс току-що ми каза. Дори да ставаше дума само за кмета или за бившия президент, пак би било стряскащо, но като се добавят и останалите…
Преди да продължи, шефът на нюйоркската полиция се взря сърдито в мен, сякаш очакваше да го слушам със зяпнала уста, докато продължаваше с описанието на случилото се досега.
— Засега не знаем дали стрелците са терористи. Според предварителните рапорти на хората от охраната, които току-що бяха освободени от катедралата, поне предводителят на похитителите като че ли не е арабин. Той се обърнал с кратко изявление към тълпата, при което звучал „като човек от бялата раса“.
Тези неидентифицирани маскирани мъже държат в плен тридесет и един полицаи, около две дузини агенти от специалните служби, включително охраната на бившия президент, при това само с помощта на оръжия, които не са смъртоносни. Сълзотворен газ, гумени куршуми и електрошокови палки. Но има и още. Преди двадесет минути те отвориха вратите откъм Пето авеню и изтикаха навън мъжете от охраната и полицаите. Имаше множество счупени носове и насинени очи, обаче те можеха да бъдат застреляни също тъй лесно, както ги пуснаха да си вървят. Затова мисля, че би трябвало да бъдем благодарни поне за тази скромна проява на милосърдие.
Опитах се да прикрия изненадата и смущението си. Не ми бе лесно да изглеждам спокоен. Охраната на катедралата би трябвало да е подсилена, но въпреки това е била преодоляна?! И то с оръжия, които не са смъртоносни?!
— С какво мога да помогна? — попитах аз.
— Превъзходен първи въпрос. Нед Мейсън, нашият спец по преговорите, е поел насам. Но го намерихме далеч от тук, в северната част на щата, май че се казва Ориндж Каунти или друго място, ама пак с такова смешно име. Дали не беше Нюбъри? Зная, че вече не си към Екипа за водене на преговори за спасяване на заложници, но тъкмо сега се нуждая от най-доброто мнение, в случай че онези там се обадят, преди той да дойде.