Освен това си спомням, че досега ти доста често си се появявал в медиите. Така че може да ми потрябваш, за да се справяш с нашествието на рояка от ненаситните и натрапчиви като скакалци журналисти. Стив Рено се е заел с разработването на стратегията. Можеш да се консултираш с него, когато атаката започне. Огледай обстановката и бъди нащрек. И помисли добре какво трябва да се каже на пресата.
Последвах заповедите му, като започнах с оглеждането на огромната и величествена катедрала. Докато се опитвах да си представя какви хора са я измислили и построили, чух силен шум откъм барикадата на Петдесета улица.
Инстинктивно посегнах към пистолета си, щом видях как рус мъж с яке без ръкави и силно гримирана червенокоса жена се втурнаха зад барикадата. Какво, по дяволите, ставаше там? Двамата бързо прекосиха опразненото Пето авеню и се затичаха към стъпалата пред входа на катедралата. В същия миг иззад катафалката изскочиха прикриващите се там трима агенти от Отряда за бързо реагиране и ги повлякоха след себе си.
Непоносимо ярката перука на червенокосата се смъкна и полетя настрани, разкривайки съвсем ниско остриганата й коса. До нея русокосият още се хилеше и аз успях да видя, че зениците му бяха много разширени от дрогата.
— Има само една любов! Трансполовата10!
Едва сега си поех дъх. Никакъв повод за тревога. Нямаше самоубийци, опасани с взрив. Само поредното зрелищно представление на уличния театър, характерен за Ню Йорк.
Видях как Уил Матюс остана със зейнала уста на тротоара до мен, докато затъквах обратно глока в кобура. После смъкна шапката си и се почеса по остриганата глава.
— Случайно да имаш цигари? — попита ме той.
— Не пуша — поклатих глава.
— Нито пък аз — рече Уил Матюс и се отдръпна. — Но мисля да започна.
20.
Десетина минути по-късно пристигнаха агентите от ФБР в типичния си стил: четири яки джипа „Шевролет Събърбан“, черни отвсякъде, дори и стъклата им, вихрено се провряха през барикадата на Четиридесет и девета улица. После от тях като буен порой рукна напълно готов за атака тежковъоръжен тактически екип. Високи и грациозно чевръсти, командосите в черни униформи приличаха по-скоро на атлети от професионалната лига. Запитах се дали не са от прочутия Отряд за спасяване на заложници към ФБР. Настоящата ситуация със сигурност изискваше присъствието им.
Мъж на средна възраст, с коса черна като костюма му, пристъпи към мен и ми стисна ръката.
— Майк Бенет? — заговори с приятелски тон. — Аз съм Пол Мартели. От Звеното за преговори при кризисни ситуации. Специалният агент, ръководещ операцията, ме изпраща начело на двадесет и шест федерални агенти, за да ви помогнем, момчета, ако можем, разбира се.
Феберейското звено за преговори при кризисни ситуации, или ЗПКС, беше водещо в цялата страна при операциите по преговори за освобождаване на пленници. Неговият шеф, Пол Мартели, бе прочута личност в тези кръгове. Написаният от него учебник беше като библия по тази тема.
В присъствието на федералните обикновено настръхвам, ала сега бях принуден да призная, че се почувствах облекчен от появата на Пол Мартели. Вече бях навъртял три години в Отдела за преговори за освобождаване на заложници, само че нищо от досегашния ми опит не можеше да се сравни с тая ужасна ситуация. Особено в този момент, когато бях сломен заради Мейв и децата. По дяволите, бях готов да приема всяка помощ, която ми се предлагаше.
— Виждам, че твоите момчета са се погрижили за ангелите от пресата — заговори Мартели, докато оглеждаше спокойно командния център и барикадите. — Майк, кой е водещият преговарящ?
Дори и когато разговаряше по такива тривиални теми, Пол Мартели излъчваше спокойна увереност, която беше заразителна. Сега започнах да осъзнавам защо го признаваха за най-добрия в професията.
— Засега съм аз — обясних му. — Ще ме задържат тук, докато не пристигне най-добрият им експерт. После ще ми възложат някаква второстепенна роля. Тактическите сили се оглавяват от лейтенант Стив Рено, командир на Отряда за бързо реагиране. Но последната дума принадлежи на Уил Матюс, командир на целия екип.
10