— Ние, Джак, искаме не по-малко от теб всичко да се уреди мирно — уверих го аз.
— Наистина ми е приятно да го чуя, Майк — отвърна Джак. — Звучи като музика в ушите ми. Защото ще дам на теб и на тези тлъсти котараци тук възможността да си спасят задниците, да се отърват от неприятностите и всичко да приключи щастливо, по добрата стара американска традиция. Склонен съм да те оставя да се измъкнеш невредим от кашата.
25.
Джак прекъсна разговора на секундата, след като му продиктувах номера на факса от листчето, което ми подаде сержантът, отговарящ за комуникациите. Пол Мартели смъкна слушалките си и прекоси помещението. Седна на стола до мен.
— Добре се оправяш, Майк. Винаги става така, когато преобладава хладнокръвният разум.
— Какво ще кажеш за този тип, Пол? — попитах го. — Какво е първото ти впечатление от него?
— Е, очевидно не е луд — замислено заговори Мартели. — И звучи доста уверено. Опитай се да разсъждаваш от неговата гледна точка. Постави се на неговото място. Той е обкръжен от всички ченгета на три щата и въпреки това се държи разумно, дори е способен да се шегува. Имам чувството, че знае нещо, за което ние още дори не подозираме. Ала нямам представа какво може да е то. Какво знае този „Джак“, което ние не знаем?
Кимнах. И аз нямах представа какво с известно на Джак.
— Вероятно сме попаднали на закоравял престъпник, притежаващ изключителен професионализъм — продължи Мартели. — Освен това някои от изказванията му ми звучат така, сякаш е запознат с тактиките на военните.
— Имаш предвид това, което спомена за експлозивите, заредени по прозорците и вратите? Мислиш ли, че е истина?
— Бих казал, че е вярно, съдейки по това как се справя досега. Така че ще трябва да го възприемем като реална заплаха. Ако нахлуем в сградата, ще я взриви.
Озърнах се към Нед Мейсън. Той бе намерил един стол в най-отдалечения ъгъл на помещението. Понеже споменът за провала му още висеше във въздуха, Нед приличаше на човек, желаещ изведнъж да се превърне в невидим.
— Нед, кажи ми — заговорих го аз — защо според теб пуснаха всичките тези хора да си тръгнат, след като можеха да ги задържат? Има ли според теб този ход някакъв смисъл?
Мейсън надигна глава, донякъде изненадан, че някой все още проявява желание да разговаря с него.
— Ами нека да помислим — рече той, като се изправи и се присъедини към групата. — Първото, за което се досещам, е логистиката. Ако всички тези заложници не са ти необходими, защо да ги държиш край себе си? Могат да се разболеят, да им прилошее, да бъдат наранени и всичко ще е по твоя вина. Или, което е още по-лошо, да се опитат да се съпротивляват. Да се сплаши една тълпа е едно, но съвсем друго е да се контролира за дълго време. Освен това ми се струва, че те следват някакъв свой план. Веднага след похищението на катедралата изхвърлиха навън хората от охраната, защото са знаели, че тези мъже може да се опитат да им се противопоставят.
Мартели кимна одобрително и добави:
— Освен това навярно са решили, че освобождаването на повечето от заложниците ще изглежда добре пред телевизионните камери. Нали се досещаш — пуснахме свестните хора да си вървят. Задържаме само богаташите. Нещо като Робин Худ. Искат да се докарат пред тълпата.
— Тези копелета се опитват да се правят на ангели, така ли излиза? — промърмори Мейсън. — На местна почва, в сърцето на Манхатън. Но как са напипали слабите места на охраната? Сигурно са го планирали с месеци. Или може би с години? Един-единствен чудовищен удар.
Чашите с кафетата ни подскочиха, когато стоварих юмрука си върху масата. Да, това беше! Не можех да повярвам, че се сбъдват подозренията ми, дето досега най-много ме тормозеха. Изводът, до който стигнах, ме накара да се вцепеня от вледеняващи тръпки.
— Цялото това ужасно похищение е било старателно режисирано — мрачно заявих аз. — Нито една подробност не им е убягнала. Но как, по дяволите, можеш да планираш държавно погребение, ако не разполагаш с покойник? По някакъв начин те са убили Каролайн Хопкинс.
26.
През широкия прозорец на четвъртия етаж на „Сакс от Пето авеню“12, разкриващ внушителна панорама към града, Чистника се загледа в замръзващата на кристали паяжина от едри снежинки. После сведе поглед надолу към улицата.
„Вижте ги тези задници — каза си той. — Заменили са изтърканите коледни мелодии с някаква още по-старомодна музика на пиано, докато там долу, на Пето авеню разиграват на живо най-новата версия на кийстоунските13 полицаи“.
12
Верига от скъпи, елитни модни магазини, наречена по първия магазин в Ню Йорк на Пето авеню, в непосредствено съседство спрямо катедралата „Сейнт Патрик“. — Б.пр.
13
„Кийстоун“ — филмовата компания на Мак Сенет в Калифорния, заснела множество неми филми, главно комедии с полицаи; там се снима и Чаплин. — Б.пр.