„Боже, усещането е страхотно“, помисли си Чистника. Издигна леко треперещата си ръка пред усмихнатото си лице. Не можеше да отрече, че само за това си струваше да се живее на този свят. Припомни си най-необузданите си фантазии. Любимата му беше онази, при която се озоваваше насред най-оживената гара в Ню Йорк — Сентръл Стейшън, и то в часа, когато там се струпваха най-много хора. Тогава той внезапно измъкваше нещо изпод балтона си. Понякога самурайски меч, друг път — електрически трион. В най-предпочитания вариант се виждаше с огнепръскачка. Това се казва шок и страхопочитание.
Обаче реалността се оказа много по-добра от всяка фантазия… Той отново се взря надолу към авенюто, където задъханите „експерти по кризите“ панически се опитваха да се справят с тревожната ситуация.
Сега имаше реална власт над реални хора.
Музиката внезапно замлъкна сред парфюмирания въздух на универсалния магазин. Сега какво?
— Заради извънредната ситуация, по нареждане на полицията, „Сакс от Пето авеню“ ще бъде затворен. Моля, отправете се към най-близкия изход. Моля, запазете спокойствие. Не сте изложени на опасност.
Чистника не успя да сдържи усмивката си.
Сега всички играеха по свирката му.
Той бе успял да реализира най-тъмните си идеи, да застави цял град да действа в негова полза.
Той беше господарят.
Измъкна от джоба си навлажнена с ароматизатор хартиена кърпичка. Ръцете му още трепереха, докато я разтваряше, но когато избърса лицето си, отново бе непоклатим като скала.
После позвъни вкъщи — поговори с жена си и с децата си.
— Добре съм, Хелън. Не съм изложен на опасност.
27.
Заровил глава в шепи, Стивън Хопкинс седеше сам на скамейката в малкия параклис зад главния олтар. Почти се радваше, че Каролайн не е тук, за да види какво се случва. Тя беше толкова добра душа и всичко това щеше дълбоко да я нарани, нямаше да го понесе.
По скамейките около него бяха насядали тридесетина заложници. Познаваше неколцина от тях, повечето добре известни в обществото, от онези щедри личности, които помагаха много на Каролайн в благотворителната й дейност.
Погледна към тримата маскирани стрелци, изправени пред параклиса. Копелетата винаги бяха нащрек. На него често му се бе случвало да попада сред военни, така че тези тук по нещо му напомниха за тях.
Дали мотивацията им бе политическа? Когато започна стрелбата, първото му хрумване бе, че са терористи от Близкия изток. Обаче скоро стана очевидно, че тези мъже са американци. Какво, по дяволите, искаха? И как можеха да бъдат толкова дръзки? Дори не се страхуваха от смъртта?
Нисък, мускулест похитител пристъпи по централната пътека и театрално се изкашля.
— Здравейте, всички. Аз съм Джак. Можете да наричате онзи там — едрия, моя лош приятел — с прякора му Малкия Джон. Приемете, моля, най-искрените ни извинени за това, че ви задържахме по този начин. Всеки, който се нуждае от тоалетна, е достатъчно да вдигне ръка и ще бъде съпроводен дотам. Има вода и храна за всички. Пак е достатъчно само да вдигнете ръка. Чувствайте се свободни да лягате по скамейките или по пода там, отзад. Ако ни сътрудничите, всичко ще мине гладко. Но в противен случай последствията ще бъдат много неприятни. Изборът е ваш.
Кой беше този подлец, който им изнесе лекция, все едно бяха хлапаци от някое училище, задържани за наказание след часовете? Стивън Хопкинс се изправи почти едновременно с кмета на Ню Йорк. Като видя, че и президентът се надигна от скамейката, кметът седна обратно на мястото си.
— За какво е всичко това? — гневно заговори Хопкинс. — Какво искате от нас? И защо осквернявате паметта на жена ми?
— Господин Президент — каза похитителят, усмихвайки се, докато крачеше по централната пътека, — нищо няма да постигнете с този тон. Аз правя всичко, което е по силите ми, за да бъда любезен. Искрено ви призовавам да последвате примера ми.
Стивън Хопкинс леко потрепери, докато стискаше облегалката на скамейката. Не беше свикнал никой да му говори така, при това вече от много, много години.
— О, съжалявам — въздъхна той. — Сега разбирам, че искате всичко да изглежда благоприлично. Тогава ще благоволи ли джентълменът със скиорската маска да обясни защо държи тези хора тук като заложници?