На алеята пред входа на спешното отделение към болницата „Сейнт Винсънт“ на Петдесет и втора улица вече ги очакваха лекар и санитар с носилка на колела.
— Предполагате, че е алергична реакция ли? — попита един от притичалите след малко лекари, докато мереше в движение пулса на Каролайн. Двама санитари с все сили бутаха носилката през плъзгащите се стъклени врати.
— Тя има силна алергия към фъстъченото масло. Още от дете — обясни Стивън, придържайки Каролайн от едната страна. — Предупредихме кухненския персонал в „Л’Арен“. Трябва да е станала някаква грешка.
— Тя е в шок, сър — рече докторът. Препречи пътя на бившия президент, докато вкарваха количката през вратата с надпис САМО ЗА БОЛНИЧЕН ПЕРСОНАЛ. — Ще се опитаме да я стабилизираме. Ще направим всичко…
Стивън Хопкинс избута рязко слисания лекар от пътя си.
— Няма да я оставя! — изкрещя той. — Да вървим! Това е заповед.
Когато нахълта в шоковата зала, сестрите вече бяха свързали интравенозната система към ръката на Каролайн, а на лицето й бяха нахлузили кислородната маска. Той потръпна, като видя как срязаха красивата й рокля, за да прикрепят към оголената кожа сензорите на апаратурата за следене на сърдечната дейност.
Щом го включиха, апаратът записука с ужасяващ, непрекъснат бипкащ сигнал. После върху течащата червена лента на екрана се изписа права черна линия. Една от сестрите незабавно се зае да нрави сърдечен масаж на Каролайн.
— Дръпни се! — извика докторът и натисна електрошоковите подложки към гръдния кош на бившата Първа дама.
Стивън видя как тялото й рязко подскочи нагоре, след което апаратът издаде тих звук, а върху монитора се изписа остър пик нагоре. После още един.
Ударите на сърцето й се възстановяваха чудодейно.
Сълзи на благодарност избиха в очите на Стивън.
Ала в следващия миг отново се чу ужасяващият монотонен сигнал.
Докторът опита още няколко пъти животоспасяващата процедура с дефибрилатора, но пищящият апарат продължаваше да издава стържещ звук. Последното, което видя бившият президент, бе милосърдният жест на предания агент от специалните служби.
С насълзени очи Стив Беплар протегна ръка и изскубна щепсела от стената с жълти фаянсови плочки, за да накара дяволската машина да замлъкне.
— Толкова съжалявам, сър. Тя е мъртва.
III.
Бледият рус любител на автографи от „Л’Арен“ нареди на цветнокожия таксиджия да спре на Девето авеню, една пряка северно преди болницата „Сейнт Винсънт“. Пъхна десетачка в мръсния прорез на стъклената преграда, разделяща задната седалка от мястото на шофьора, след което с лакът натисна не по-малко зацапаната дръжка на вратата. Наистина имаше защо всички да го наричат Чистника.
Микробус от новинарската емисия „От мястото на събитието“ на „Канал 12“ рязко заби спирачки и закова намясто, щом видя униформените полицаи. Те се опитваха да удържат тълпата от яростно напиращи репортери и телевизионни оператори пред входа на спешното отделение на болницата.
„Не — помисли си той. — Не може да бъде! Нима съм пропуснал цялото забавление?“
Тъкмо прекосяваше Петдесет и втора улица, когато зърна някаква млада санитарка със скръбно изражение да се измъква от тълпата.
— Госпожице! — извика той, като се изпречи пред нея. — Вярно ли е, че тук са довели бившата Първа дама Каролайн?
Едрата латиноамериканка кимна, преди внезапно да изхлипа. Изведнъж избухна в сълзи и поднесе трепереща ръка към устата си.
— Тя току-що умря — рече. — Каролайн Хопкинс издъхна преди малко.
За секунда Чистника усети замайване, все едно че го бе връхлетяла силна вихрушка. Примигна озадачено, докато клатеше глава, смаян и въодушевен.
— Не, не може да бъде… Сигурна ли сте?
Развълнуваната санитарка изхлипа и внезапно го прегърна.
— Ay Dios mio!2 Тя беше светица. Колко много направи за бедните и за болните от СПИН. Веднъж дойде за проекта на майка си в Бронкс и ние всички й стиснахме ръката, сякаш беше английската кралица. Нейната всеотдайност бе една от причините да си намеря работа, с която да помагам на болните. Как може да е мъртва?!
— Единствено Бог знае — утешително заяви Чистника. — Но сега тя е в Неговите ръце, нали?
Сетне потръпна от прегръдката й, сякаш усети милионите микроби, които разнасяше тази жена. Ужаси се от мисълта за невероятната мръсотия, с която тя се сблъскваше всеки ден от своето мизерно съществуване като санитарка в нюйоркска болница.