— Хей! — сърдито се провикна синът ми, като вдигна очи нагоре. Сетне учудено възкликна: — А, тате, ти ли си?
— Брайън! — извисих глас на свой ред.
— Аз бях… хм… — опита се да се оправдае той.
— Да не искаш да се озовеш в съдебната зала? — строго попитах.
— Съжалявам, татко. Веднага ще разтребя всичко тук — обеща Брайън. — Незабавно.
Излязох в коридора и едва не се сблъсках с Мери Катрин.
— Господин Бенет. Искам да кажа: Майк. Съжалявам — нервно заговори тя. — Тъкмо се опитвах да ги вкарам в леглата, когато Бриджет поиска да й помогна. Тя ми каза, че…
— Остави ме да отгатна — прекъснах я аз. — Има неотложен проект за часовете по изкуство и занаяти за училището.
— Откъде знаеш?
— Забравих да ти спомена — започнах да й обяснявам аз. — Работата е в това, че Бриджет е клинично пристрастена към предмета в тяхното училище, наричан Изкуство и занаяти. Ние с Мейв от години се опитваме да я отвикнем от увлеченията й по лепилата, лъскавите тъкани и мъниста, ала май нищо не помага. Ако я оставиш, тя е готова всичко да съсипе, само и само да задоволи неутолимия си стремеж да изработва декоративни синджири, гривни за глезените и украшения за окачване по стените. Неведнъж ми се е случвало да отивам на работа със светещи точки по лицето и дрехи, изплескани от блестящите й бои, та колегите в службата си мислеха, че съм член на някоя екстравагантна поп група. Тя знае, че още си нова тук, и е побързала да се възползва. Заниманията по изкуство и занаяти се разрешават единствено през уикендите.
— Не знаех — тъжно рече Мери Катрин. — Трябваше да внимавам повече.
— Мили боже — казах аз. — Та нали още си жива? И още си тук? Пробвай да кандидатстваш за специалните десантни части във флотата „Тюлените“.
47.
След като освободих Мери Катрин от дежурството и й наредих да се качи на горния етаж и да си легне, заварих един свещеник в кухнята си.
Тантурестият белокос мъж, изцяло облечен в черно, държеше в ръка ютия, готов да действа, докато седемгодишната ми дъщеря Бриджет нанасяше последните щрихи върху едно пластмасово пони, оцветено в розово и бяло, обсипано е пластмасови мъниста и проснато върху целия кухненски блок.
— Е, ако това не е отец Безсрамен22, искам да кажа Шеймъс — заговорих го аз.
Не, днес не беше празникът Хелоуин. Моят дядо Шеймъс действително е свещеник. След смъртта на жена си той реши да продаде кръчмата си за варене и продажба на джин в Кухнята на Ада, която притежаваше от тридесет години, и надяна расото. За негов късмет желаещите да се посветят на църквата винаги са били малко и поради тази причина го приеха в лоното й. „От Кухнята на Ада — право в небесата“, обичаше да ни повтаря той.
Сега живееше в жилището, запазено за енорийския пастор към църквата „В името божие“, която, за щастие, беше само на една пряка от нашия дом. И ако не се занимаваше с енорийските си дела — с които впрочем се справяше много добре, — той все си пъхаше носа в моите. Защото Шеймъс не се задоволяваше само да глези децата ми. Свещеник или не, можеше да се каже, че се чувстваше непотребен, ако не ги насърчаваше да вършат всякакви лудории.
Когато ме зърна, дори и луничките на Бриджет сякаш избледняха.
— Леканощтатеотивамдасилягамитеобичам — успя да избъбри набърже тя, преди да се изхлузи от столчето си, върху което бе коленичила. Тутакси изчезна през вратата. Фиона, стиснала под мишница нашата котка Соки, се втурна от другата страна на кухненския блок, опитвайки се да изпревари с една крачка сестра си.
— Да не би да сте изкуфели, монсеньор? И вече не различавате стрелките на часовника? Или си забравил, че утре ги чака училището?
— А ти няма ли да хвърлиш един поглед върху този чудесен кон? — прекъсна ме Шеймъс, като продължи да помръдва ютията напред-назад върху пластмасовото пони, без да се вълнува, че така може да стопи мънистата. Наистина беше почти с размерите на истински кон. Колко жалко, че нямахме обор в апартамента, където да го приютим.
— Това момиче е истински художник — възкликна умилено Шеймъс. — И както всички твърдят, учението не е достатъчно, за да се вдъхнови човек за творчество.
— Благодаря ти, Шеймъс, че си като олицетворение на мъдростта тук. Ти си драгоценен къс самородно злато, само че ако всичките тези хлапета не спазват режима за лягане и ставане, сме загубени.