Шеймъс издърпа щепсела на ютията, подпря я шумно върху дъската за рязане на месо и ме изгледа ядосан.
— Щом е така, защо точно сега си довел нов човек в къщата? — попита. — Тази Мери Катрин ми каза, че била от Типерари. Всички там са откачени. Брули ги целият вятър откъм северния Атлантик, а това не е добре за разсъдъка. Ако ме питаш, това момиче никак не ми харесва и тази работа не е на добре. Млада неомъжена жена в една къща с женен мъж.
Това било значи. Кипнах и сграбчих пластмасовото пони. Обезумял от гняв, го запратих през цялата кухня с неподозирана лекота, а Шеймъс бе принуден да приклекне, за да се предпази. Понито се блъсна в окаченото на вратата на хладилника разписание със задачите за деня.
— И кога според теб ще имам време да се занимавам с млади неомъжени жени, дядо? — креснах аз. — Докато жена ми е на смъртно легло? Или може би, докато се чудя как да освободя тридесет и тримата знаменитости, държани като заложници в „Сейнт Пади“ с пистолети, опрени в главите им?
Шеймъс заобиколи кухненския блок и отпусна ръка на рамото ми.
— Само си мислех, че аз би трябвало да ти помагам — изрече той с уморен глас. Никога досега не го бях виждал толкова съкрушен.
Сега го разбрах. Проумях защо появата на Мери Катрин му действаше като трън в задника. Той се бе изплашил, че ще го изместят, ще го зачеркнат от семейната картинка.
— Шеймъс — заговорих, вече по-спокойно, — дори и да имах персонал от двадесетина помощници, пак щях да се нуждая от твоята помощ. И ти отлично го знаеш. Тук винаги ще има място за теб. Помагайки на Мери Катрин, помагаш на мен. Мислиш ли, че ще се справиш?
Шеймъс стисна устни и се замисли.
— Ще се опитам — заяви с мелодраматично въодушевление.
Пристъпих към другия край на кухнята и грабнах разписанието със задачите за деня. Когато вдигнах понито, забелязах, че му липсва опашката.
— Включи отново ютията, Шеймъс, става ли? — помолих го и поставих понито обратно върху кухненския блок. — Ако не го поправим, Бриджет ще убие и двама ни.
48.
Когато се озовах отново сред лудницата пред катедралата „Сейнт Патрик“, заварих още две каравани от Отряда за спасяване на заложниците към ФБР, паркирани до караваната на нюйоркската полиция. С всички командни автобуси и каравани сцената започваше да прилича на огромен панаир.
Панаир сред паркинга на Ада.
Първо се обадих на шефа си, командира Уил Матюс, а после и на другите преговарящи. Все още нямаше новини от похитителите. Нищо ново от Джак.
Затова си налях още една чаша кафе, вероятно дванадесетата за днес.
Мразех тази част — чакането, чувството на безпомощност. Именно това бе една от причините да се преместя от Екипа за преговори за спасяване на заложници в отдел „Убийства“ към нюйоркската полиция. В този отдел никога, пито за секунда дори, не оставаш без работа. Винаги има стотици неща за въртене и безброй варианти, за да изпробваш търпението и нервите си.
Отпуснах се рязко върху люлеещия се стол. Все пак можеше да се намери нещо, което да ми помогне да се спася от потискащото очакване, което едновременно с това да ни бъде от полза.
Открих командир Уил Матюс да седи край масата в дъното на караваната, стиснал в ръка чаша газирана вода.
— Слушай, шефе — подех аз, — помниш ли какво ти казах за Каролайн Хопкинс? Не мога да се отърся от подозрението за така наречения инцидент. Ресторантът „Л’Арен“, където това се е случило, е само на три преки от тук. Мисля да прескоча дотам, за да поговоря с кухненския персонал.
Уил Матюс потри очите си и кимна:
— Добре. Ако това ще те направи щастлив, имаш на разположение двадесет минути, за да видиш какво можеш да изкопаеш. Но после веднага си довлечи задника обратно тук.
Потупах джоба си.
— Вземам мобилния си телефон. Както и зарядното устройство за него.
Наскоро разигралата се там трагедия, както и обсадното положение по улицата навярно бяха охладили желанието на нюйоркските богаташи и знаменитости да посещават ресторанта „Л’Арен“. Когато влязох в него откъм Мадисън авеню, вътре нямаше никакви посетители. Мраморните стъпала, по които се изкачих до преддверието, бяха украсени с килим в червено, бяло и синьо, което изглеждаше повече френско, отколкото американско. От двете страни на стъпалата се издигаха пищни пирамиди от лимони и ябълки върху кутии за бутилки с шампанско в ретро стил.