— Брей! — възкликна Малкия Джон и поклати глава към другите заложници. — Какви хора има, а?
52.
Броени секунди по-късно, докато Малкия Джон още крачеше наперено по централната пътека като легендарен завоевател, комедиантът Джон Руни не издържа. Беше принуден да остане ням свидетел на това как гангстерът се нахвърли върху Лора Уинстън. Дивашкото му отношение засегна някаква крайно чувствителна струна в душата му. Мигом забрави и за грижите за безопасността си, за плана за съпротива срещу похитителите, за полицията отвън. Само скочи от скамейката си и се нахвърли върху похитителя.
Когато Руни се стовари отзад върху коленете му, Малкия Джон залитна и рухна на пода. Актьорът се опита да извие ръката му зад врата му, като я притисна с всеки килограм от насъбралата в него взривоопасна смес от страх и гняв.
Джон Руни още притискаше гърба на Малкия Джон, когато друг от похитителите започна да го рита. Дебелите му ботуши с метални налчета по токовете го заудряха болезнено по рамото, врата и челото. Но вместо да го пусне, комедиантът просто затвори очи в опит да се съсредоточи само върху едно: да впива пръстите си, колкото може по-силно в гръкляна на Малкия Джон.
Ритането внезапно спря. Тогава Руни чу остро металическо изщракване и усети как нещо студено и твърдо се опря в слепоочието му.
Отвори едното си око и видя Джак, предводителя на похитителите, да му се усмихва зловещо от другия край на автомата M16.
— Ще ти го кажа само веднъж — изрече Джак. — Пусни го.
— Застреляй ме! — чу се Руни да крещи. Адреналинът изгаряше кръвта му. — Няма да стоя и да гледам как вие, животни такива, биете възрастни хора и жени!
Джак се взря в него през дупките на маската си. Накрая отпусна дулото на автомата.
— Добре, господин Руни — кимна похитителят. — Печелиш. Ще взема мерки да се действа по-кротко с агресивната тълпа. А сега бъди така добър да пуснеш колегата ми. Ако той умре, опасявам се, че това ще бъде началото на твърде лош прецедент.
Джон Руни пусна извитата ръка на едрия похитител и се надигна, дишайки тежко. Бузата му кървеше от дълбоката рана, причинена от ботуша на другия нападател. Усещаше дясната си ръка като премазана, но кръвта му кипеше. Наистина се бе опълчил срещу тези негодници и бе постигнал нещо.
С приклада на автомата си Джак сръга в ребрата Малкия Джон, който скочи като доберман от пода.
— Върви да хапнеш нещо и да се успокоиш — каза му той.
— Господин Руни, моля, върнете се на скамейката си. Искам да се обърна към всички присъстващи.
Руни седна, а Джак отиде до подиума и се изкашля. После се усмихна приветливо. С внезапната промяна в поведението си заприлича на говорител на някоя авиокомпания, съобщаващ на чакащите пред терминала пътници за закъснението на полета.
— Здравейте — започна той. — Вече започнахме процеса на преговорите и засега нещата като че ли вървят гладко. Ако продължават все така добре, има реален шанс да се приберете по домовете си, при семействата си, в коледната утрин.
Нямаше ръкопляскания, обаче на Руни действително му се стори, че долови колективна въздишка на облекчение.
— А сега, за съжаление, следват лошите новини — продължи Джак. — Ако нещата се влошат, може би ще бъдем принудени да убием някого от вас.
Глуха въздишка отекна от дъното на катедралата.
— Но понеже се намираме в божия дом — отново заговори Джак, — бих посъветвал всеки от вас, който е религиозен, да започне да се моли усърдно.
Линда Лондон, звездата от телевизионното риалити шоу, се преви надве и се разхлипа неудържимо.
— Слушайте, хора — сгълча ги Джак едва ли не приятелски. — Моля ви, изслушайте ме. Държите се, сякаш се готвим да ви подлагаме на мъчения. Имате думата ми. Всички екзекуции ще се свеждат само до един бърз, милостив изстрел в тила.
Джак слезе от подиума и се спря пред скамейката, където седеше Руни.
— О, и още нещо — изрече той и сръга Руни с дулото на автомата си. Очите на Руни едва не изхвръкнаха от орбитите си, а всички мускули в тялото му мигом се стегнаха. Но вместо очаквания мрак, пред очите му затанцуваха искрици като от телевизионен екран. Надигналият се в гърдите му неистов крясък задави гърлото му, когато се стовари вцепенен на пода и се сгърчи под скамейката.
— Не сме ваши психиатри или инструктори по упражнения на Пилатес, нито това тук е декорираното в зелено телевизионно студио на Дейвид Летерман — чу Руни думите на Джак, броени мигове преди да изпадне в безсъзнание. Дори успя да му хрумне една разумна идея, която се опита да сглоби от останките на разпокъсаните си от болката мисли: „Трябваше да го оставя да ме застреля“.