За беля точно тогава Малкия Джон се появи откъм дъното на катедралата с хладилна чанта и картонен поднос с чаши с кафе върху него.
— Надигайте се, лагерници. Усмихнете се — провикна се той, като стигна до пътеката. — Размърдайте си задниците от скамейките. Време е за шоу.
Внезапно се чу леко буботене, някакъв приглушен звук откъм преподобния Солстис, седнал на три скамейки зад Руни. Отначало той си помисли, че облеченият в черно свещеник е получил сърдечен удар. Но шумът прерасна в звуци от някаква мелодия и едва сега Руни разбра, че свещеникът пееше.
— Неееееебесната милост, колко слаааадко звучи.
Преподобният Спаркс, седящ до Солстис, започна да припява заедно с него.
Руни, удивен, надигна вежди. Нима имаше нещо по-абсурдно?
Ала не след дълго дори той бе склонен да признае, че прочувствените гласове на двамата свещеници като че ли успяха да внесат утешителна топлина в студената църква. И други от заложниците се присъединиха към тях, а когато видя как дори Малкия Джон неодобряващо поклати глава, Руни също запя.
Стана още по-шокиращо, когато Мерседес Фриър се изправи и подхвана „Тиха нощ, свята нощ“. Руни зяпна, безкрайно удивен, когато чу как гласът й започна да се лее красиво, като в класическа ария. Тъпата курветина спокойно можеше да стане солистка в някоя опера.
— Спи сред небесния мир… — пееше вдъхновено тя. — Спиии сред небесния…
Ала последната нота от песента на Мерседес бе заглушена от рязък екот от изстрел. Настана небивала суматоха, като всички се извърнаха назад от скамейките си към голямата зала в катедралата, откъдето проехтя изстрелът.
Вледеняващото ехо сякаш събуди унесения Руни. Той усети как го обзема решителност да стигне докрай, дори да изгори като свещ.
„Бог да ни е на помощ“, помисли си и за пръв път почувства докрай цялата тежест на тяхната участ, която можеше да се опише само с две думи:
Избиването започна.
58.
Какво, по дяволите, е това? И как можа да се случи?
Облегнат на една от мраморните колони в катедралата, Джак стисна още по-здраво деветмилиметровия си пистолет и напрегна слух.
Тъкмо трескаво се оглеждаше, когато някаква фигура в черно изскочи от вратата на стаичката за продажба на църковни сувенири. Помислил, че е някой незнайно как проникнал командос от Отряда за спасяване на заложници, Джак мълниеносно измъкна пистолета и стреля.
„Промъкнали са се отнякъде“, помисли си той. Сигурно двамата с Чистника бяха пропуснали нещо. Изчака да чуе шума от трополенето на ботуши по мраморния под. Или прошепнати заповеди. Огледа тялото си за червената точка от лазерния прицел, което би означавало, че в следващата секунда щеше да е мъртъв.
— Какво стана? — извика Малкия Джон, дотичал по централната пътека с още двама от другарите си. В едната си ръка стискаше граната, а в другата — деветмилиметров пистолет.
— Някакъв тип в черно изскочи от стаичката за сувенирите. Не мисля, че беше Уил Смит. Струва ми се, че го улучих.
— От федералните ли е? — прошепна Малкия Джон и вдигна очи към високите цветни прозорци. — Но как са проникнали?
— Не зная — отвърна Джак и надзърна зад колоната. — Там, до купела за кръщаване, лежи едно тяло. Аз ще го отстраня. А вие, момчета, проверете стаичката за сувенирите. Но първо стреляйте.
Мъжете се разделиха и се втурнаха към предната част на катедралата. Джак излезе на пътеката, насочил пистолет към тялото, проснато върху мраморния под. То не помръдваше.
Като видя кого бе застрелял, се тупна по челото с още топлото дуло на пистолета си. „Какво направих?“
Джак сведе очи към възрастния свещеник. Светлината на свещите проблесна в тъмната локва кръв под главата му. „Мамка му!“
Малкия Джон притича до него.
— Няма никой в стаичката — задъхано рапортува той. После погледна към мъртвия свещеник и безжизнените му, разширени от предсмъртния ужас очи.
— По дяволите! — изруга той.
Джак се наведе и се вгледа в мъртвешки застиналото му лице.
— Видя ли какво ме накара да сторя? — изрече гневно.
Малкия Джон напъха пистолета си обратно в кобура.
— Какво ще правим сега? — попита.
„Добре че момчетата ми пазят гърба“ — каза си Джак, докато още оглеждаше невинния човек, когото току-що беше застрелял. Беше им казал, че може да се стигне до убийства и те се бяха съгласили.