— Току-що научихме за… Боже мой, не мога да повярвам, че го казвам… за убийството на Анди… искам да кажа убийството на кмета — заекна Дейли. Стори ми се искрено разстроен и това ме трогна. — Ти каза нещо за индивидуалната отговорност. Какво, според теб, преследват те с всичко това?
— Честно казано, сър — заговорих аз, — не мога да ги разбера. Отначало ми се струваше, че всичко се свежда до сделка за много пари. Група криминални типове, явно професионалисти, се опитва да спечели колкото може повече чрез отвличането на голям брой знаменитости и влиятелни личности. Но след това, поради неизвестна нам причина, застреляха един свещеник. Предполагам, че убийството на колегите от тактическия екип може да се приеме като самозащита, ала това, което направиха с кмета, свидетелства за натрупан огромен гняв. Може би в началото всичко да се е свеждало само до парите, обаче сега, след като видяха колко плътно са обкръжени, са започнали да губят самообладание.
— Допускаш ли всичко това, или поне само някаква част, да е свързано с лична омраза към кмета? — попита Гент. С провисналите си уши, досущ като на кучетата от породата басет, ниският шеф на управлението на ФБР в Ню Йорк изглеждаше като пълна противоположност на Дейли. Възпълен и блед, в черен едноредов костюм от „Сиърс“, Гент спокойно можеше да мине за служител от някоя погребална агенция.
— Не зная — казах. — Възможно е.
— Май много неща не знаеш, така ли е? — заядливо подхвърли Гент.
— Да не мислите, че доброволно съм се заел с тази задача? — отвърнах му аз, като откопчах от колана си калъфа на мобилния си телефон и го плъзнах по масата към него. — Няма да се обидя, ако вие лично поемете преговорите вместо мен. Вашите хора и без това вече ни показаха в Уейко31 как могат да се справят с подобни ситуации.
Само допреди няколко минути смятах, че съм овладял гнева си. Оказа се, че съм се лъгал.
— Извинявай — отрони Гент и се отдръпна от мобилния телефон, сякаш можеше да го ухапе. — Коментарът ми беше дребнав и ненужен.
— Точно така — потвърди комисарят, като измери шефа на нюйоркското ФБР с поглед, сякаш търсеше по него някое по-уязвимо място, където да го халоса с по-дебела тояга. — Детектив Бенет е най-наясно с нещата по този случай, така че ще остане да работи по него. Ясно ли е?
„Майната им на всички, които твърдят, че комисарят е кариерист и въздухар“, помислих си и вътрешно се усмихнах. Явно дълбоко се заблуждаваха.
Гент изглеждаше напълно слисан, ала все пак кимна утвърдително. Само след секунда телефонът му звънна. Щом видя чие име е изписано на дисплея на телефона, рипна от стола си и изскочи в коридора.
Върна се при нас веднага след като приключи разговора. С още по-пребледняло лице.
— Обади се директорът. Току-що се върнал от съвещание при президента. Разрешава се намеса на военните. Вече са вдигнали по тревога дежурния екип на „Делта форс“32 и той е на път.
72.
Докато излизах от заседателната зала в Рокфелеровия център, още се опитвах да осмисля това, което току-що чух. И преди се бях занимавал с тежки случаи, обаче сега за пръв път станах свидетел на обявяване на война.
Тъкмо когато си мислех, че събитията няма накъде повече да ескалират, видях, че командният ни център е преместен в коридора, за да се разполага с повече пространство. В суматохата съзрях моя приятел Нед Мейсън, експерта от нюйоркската полиция по водене на преговори, да закрепва един лист от компютърна разпечатка върху корковото табло, вече запълнено с още много подобни бележки. Пол Мартели, ръководителят на звеното от ФБР за преговори при кризисни ситуации, говореше по телефона от бюрото до Нед Мейсън.
— Вярно ли е? Търман е мъртъв? — попита Мейсън. Направи ми впечатление, че той и сега, както впрочем винаги, държеше да е в течение на последните събития, за да не се окаже изолиран от ставащото наоколо.
— Беше мъртъв, когато те го изхвърлиха на улицата — процедих мрачно.
Мейсън ми кимна вместо отговор — имаше вид на халосан с тухла по главата.
31
Агенти на ФБР държат под обсада ферма в Уейко, Тексас, от 28.02.1993 г. до 19.04.1993 г. Драмата приключва с избиването на 85 фанатици, членове на Сектата на Давид. — Б.пр.