Но дори и незабравимите картини с окаяните обитатели на Екваториална Африка не я бяха подготвили за това, на което тя току-що бе станала свидетел, което се бе разиграло пред очите й.
„Уби го просто така — повтаряше си Юджиния. — Приближи до скамейката и просто го простреля в главата“.
Защо? Как може едно човешко същество да причини това на друго?
Сега гледаше как похитителите влачат тялото по мраморния под. Какъв ужасен звук — все едно някой изтриваше кръв от стъкло с гумена чистачка. Двама похитители, по един от всяка страна, дърпаха след себе си увисналите като на парцалена кукла ръце, сякаш убиваха времето с някаква глупава игра.
На единия крак се поклащаше лъсната до блясък черна обувка. Потресаваща подробност. Отворените очи на клатушкащата се глава като че ли се вторачиха в Юджиния, когато трупът бе изтеглен в тънещия в сянка коридор покрай олтара.
Защо мен? Като че ли точно това се опитваха да я обвинят тези безжизнени очи, преди да се скрият от погледа й. Защо мен, а не теб?
„Защо точно него?“, помисли си Юджиния и чак тогава се разрида неудържимо. Знаеше, че отсега нататък никога повече нямаше да бъде същата.
83.
Щом преминах през пропускателния пункт, усетих как остра болка прониза сърцето ми. Видях Оукли и още двама командоси от Отряда за бързо реагиране да притичват като обезумели през Пето авеню към стъпалата пред катедралата. „Това може да означава само едно“ — казах си и се втурнах напред, пламнал от гняв, за да ги настигна.
Погледнах часовника си. Какво, по дяволите, ставаше тук? Джак бе казал полунощ. А сега бе едва десет и половина.
Вече бях стигнал до линейките пред Рокфелеровия център, когато се появиха Дейв Оукли и двамата му спътници, понесли труп на мъж в официален костюм. Не можах да видя лицето, понеже медиците се надвесиха над жертвата върху носилката в отчаяни опити за животоспасяващ сърдечен масаж. Кой, по дяволите, бе той? Кого бяха убили сега? И защо преди обявения от тях час?
Само след миг лекарите и сестрите от екипа за спешна помощ прекратиха усилията си. Една от тях се извърна със сълзи в очите. Кислородната маска се изхлузи от пръстите й и падна на тротоара. Тя се отпусна върху канализационната решетка до бордюра, а светкавиците на фоторепортерите от новинарските емисии, струпани до кордона, засвяткаха в бесен ритъм, хвърляйки зловещи отблясъци върху прозорците на извисяващите се наоколо сгради, нахлувайки безцеремонно в скръбта й.
Усетих как сърцето ми се смрази, когато най-после видях кой бе той — последната жертва на убийците. Припомних си и другите случаи, когато бях преживял подобен шок: с Джон Белуши36, Джон Ленън, Ривър Феникс37.
Джон Руни, звездата на кинокомедиите, лежеше проснат върху носилката с широко разтворени очи и уста.
Сякаш ме прониза електрически ток.
Още една безсмислено пожертвана личност само заради шоуто.
Извърнах се назад към тълпата и журналистите, трескаво напиращи да видят колкото е възможно повече от ставащото зад барикадите. И аз едва не се строполих край бордюра до скърбящата жена от спешната помощ.
Как, по дяволите, можехме да се справим с подобно зло?
Спомних си как моите хлапета боготворяха Руни. Може би тъкмо в момента гледаха дивидито му с ролята на Рудолф, което бе заснел миналата Коледа.
„Кой ще бъде следващият? — замислих се аз. — Юджиния? Чарли Конлан? Тод Сноу?“
Руни имаше милиони фенове, повечето от тях деца. Като толкова ярка звезда бе станал част от духа на страната и света, а тези копелета току-що го бяха изтрили от лицето на земята, а заедно с него и всички топли чувства, които той умееше да внушава по такъв вълшебен начин.
Отново погледнах назад, към катедралата, после се извърнах към струпаните наоколо тълпи, към сателитните антени на новинарските микробуси.
За пръв път ми се прииска да се махна оттук. Да извадя мобилния си телефон от калъфа на колана и просто да си тръгна. Да се кача на метрото. Да легна в болничното легло на Мейв и да държа ръката й. Тя винаги бе успявала да ме успокои.
— Боже мой! — избухна Дейв Оукли. — Как, по дяволите, ще съобщим за това? Първо бомбата с кмета. А сега позволихме бедният Джон Руни да бъде убит?
37
Американски актьор, певец, китарист и композитор, 1970–1993 г., известен у нас от филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, също умрял от свръхдоза. — Б.пр.