Конлан чуваше как Мерседес Фриър си бъбри с другия негодник.
— Нещо ме е прихванало — изсъска тя. — Хайде, ти и аз, само ние двамата. Сериозно говоря. Дай ми поне една целувка.
Мъжът шумно преглътна. Огледа се назад към партньора си, после се наведе и започна да целува с език поп звездата през скиорската маска. Ръцете му зашариха по бюста й.
— Не, не тук, пред всички! — задъхано му зашепна Мерседес. — Зад олтара.
Похитителят изви глава и отново присви очи към партньора.
— Какво? Не струвам ли? — обидено зашепна Мерседес. Плъзна пръсти надолу под расото на похитителя. Спря ги точно върху чатала му. — Повярвай ми. Струвам, и то много.
— Зад олтара? — едва чуто изрече похитителят. — Та ти си по-мръсна, дори и от видеоклиповете си. Добре, да вървим.
Конлан облекчено въздъхна, щом Мерседес се надигна от скамейката. Готово. Това се искаше.
Сега, според плана им, Тод Сноу трябваше да зашемети с един удар похитителя зад олтара, а Конлан да се нахвърли върху партньора му, останал до парапета. Така щяха да се сдобият с два пистолета и може би щяха да имат шанс да се измъкнат живи от катедралата.
Чарли Конлан избърса потта от дланите си. Осъзнаваше колко рискован бе този ход. Но или щеше да се бори, или щеше да чака да бъде застрелян от упор като Руни.
Отново поглед назад към олтара. Мерседес и мъжът се бяха лепнали един за друг, докато бързаха нагоре по стъпалата.
Сега.
Конлан се надигна от скамейката. Внезапно отекна неочаквана експлозия. Нещо като стоманен юмрук го блъсна в гърба.
Последва още една експлозия и един железен удар се стовари върху брадичката му. Без да проумява как се случи всичко, той се строполи по гръб, вцепенен и кървящ, отчаяно опитващ се да не загуби съзнание.
Чу как Тод Сноу изкрещя. Той се бе втурнал към втория похитител, онзи с длъгнестата фигура, когато други трима се появиха пред него изневиделица. Те стреляха в него — с гумени куршуми!
Конлан гледаше ужасен как куотърбекът падна. Откъм голямата зала на катедралата притича Малкия Джон и се изправи пред Сноу.
— Мислеше, че можеш да ни пребориш? Ти ли бе, старчок? — извика Малкия Джон и отпусна тежкия си ботуш върху гърдите на проснатия на пода Тод Сноу.
После бавно, почти церемониално, протегна ръка и взе от един от колегите си пистолета, зареден с гумени куршуми. Прицели се точно между очите на спортиста. После май размисли. Вместо това опря дулото до дясната ръка на Тод Сноу — ръката, с която хвърляше топката. Настъпи китката му, за да не помръдне.
— Блокаж! — провикна се Малкия Джон, имитирайки гласа на рефера. — Девет метра. Първи удар. И след него завинаги ще те върна в защитната линия.
Шумът от изстрела бе заглушен от вика на Тед Сноу.
Конлан погледна към Мерседес Фриър, която се насочи право към Малкия Джон. Какво, по дяволите, си бе наумила тази жена?
Видя как й дадоха мобилен телефон. После и цигара. Разбра какво става чак когато Малкия Джон кавалерски й запали цигарата.
— Ти ни предаде — изграчи Конлан. — Побъркана малка кучка!
Мерседес извъртя очи към Конлан.
— Честита Коледа, мамо — чу я Конлан да казва по мобилния си телефон, докато вцепенението започна да напуска лицето му. — Престани да плачеш. Всичко е наред. Тези момчета не са толкова лоши. Те ще ме пуснат, не се тревожи за мен. Едно от нещата, на които си научила дъщеря си, е как да се грижи за себе си.
88.
По улиците почти нямаше движение, защото бе сутринта на Коледа, така че успях да стигна до катедралата „Сейнт Патрик“ за рекордно кратко време. Дори пешеходците и репортерите бяха значително оредели, но аз не можех да се отърся от предчувствието, че след като приключат с отварянето на подаръците си, отново ще се завърнат в очакването на поредната кървава сцена.
Тъкмо прекосявах площада пред номер 630 на Пето авеню, когато един Дядо Коледа в червен костюм мина покрай мен с поднос с кафе и провесен на ремък през гърба автомат. Всъщност беше не кой да е друг, а самият Стив Рено.
— Къде ще отнесеш тези подаръци, Дядо Коледа? Във Фалуджа ли? — попитах го.
— Просто се опитвам по някакъв начин да поддържам духа на момчетата, Майк — отговори ми Рено през пищната си брада от памук.
— Е, тогава твоята работа е по-тежка от моята — кимнах съчувствено.