Пол Мартели едва не се блъсна в мен, когато излязох от асансьора на етажа, запазен за командния център.
— Успяхме, Майк — съобщи ми той. — Преди минути получихме последните вноски. Вече разполагаме с цялата сума. Парите са готови за изпращане.
— Има ли някакъв шанс да ги проследим? — заинтересувах се аз. Мартели сви рамене.
— Знаем само, че трябва да бъдат внесени по сметка на Кайманите. Разбира се, после веднага ще ги прехвърлят по електронен път, а след това някъде другаде. Накрая евентуално можем да приложим значителен натиск по политическите канали, за да получим информация от банката на Каймановите острови къде са изпратили парите, но дотогава те вече ще са прехвърлени в някоя друга кодирана сметка в швейцарска банка или дявол знае къде. Момчетата от финансовите престъпни кръгове, онези, дето ги наричат „белите якички“, ще се погрижат за това. Ако въобще успеем да проследим пътя на парите, ще ни е необходимо доста време.
„Е, поне сме събрали сумата“ — казах си аз. И това бе нещо.
Обърнах се, когато командирът Уил Матюс излезе от заседателната зала. Потрепнах, като видях небръснатото му лице и зачервените му очи. По всичко си личеше, че като подарък за Коледа май е получил само ядове.
— Готови ли сме да продължим? — обърна се Уил Матюс към Нед Мейсън. Той се изправи, затули с длан микрофона към телефона и обясни:
— Банките чакат последната ти дума. — Мейсън също имаше вид на човек, който с нетърпение очаква всичко това да приключи. Не ни беше от голяма полза, но поне се навърташе наоколо като наблюдател.
Уил Матюс свали шапката си и впи нокти в нея, преди да поеме телефона.
— Говори Уил Матюс, директорът на нюйоркската полиция. Дяволски ми е неприятно да ви го кажа. Изпратете парите.
Последвах шефа си обратно в заседателната зала и останах до него, докато той мълчаливо съзерцаваше катедралата.
Най-после се обърна към мен.
— Обади се по телефона още веднъж на онези копелета, Майк. Кажи им, че ще получат проклетите си пари. Да пуснат онези нещастници да си вървят по домовете.
— Как, според теб, ще се опитат да се измъкнат? — попитах го накрая аз.
— Предстои ни да видим, Бенет — отвърна Уил Матюс, вперил злобен поглед през Петото авеню. — Напрежението ме съсипва.
89.
Върнах се отново при бюрото на сержанта по комуникациите във външния офис. Той беше нашият водещ технически специалист още от началото на обсадата. Погледна ме въпросително.
— Какво става, Майк? Какво искаш сега?
— Можеш ли да ме свържеш с онези в катедралата? — попитах го.
Сержантът примигна няколко пъти, сетне кимна. Веднага се изправи, отмести книжата от бюрото си и вдигна капака на лаптопа.
— Изчакай само минута — рече ми той.
— Здрасти — обади се Джак почти веднага, след като сержантът ми подаде телефона.
— Парите са изпратени.
— Всички ли? — усъмни се Джак.
— Всички. Получи това, което искаше.
— Нека първо да проверя — скептично отбеляза той.
Чух как близо до него някой почука по клавишите. Проверяваха банковата си сметка отвътре, от катедралата. Не беше ли Интернет най-великото изобретение на този свят?
— Майки, момчето ми! Какъв прекрасен подарък! — провикна се Джак, но чак след като изтече около минута. — Направо ще се пръсна от коледна радост!
— Ние изпълнихме нашата част от сделката — отвърнах, подминавайки поредния му изблик на плоско остроумие. — Направихме точно това, което искаше. Сега е твой ред да изпълниш своята част. Време е да пуснеш заложниците.
— Всяко нещо с времето си, Майк — спокойно ми обясни Джак. — Заложниците ще бъдат освободени и всичко с тях ще бъде наред, само че това ще стане според нашето разписание. Какъв ще е смисълът да бъдат застреляни като кучета след толкова добре свършената работа? Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Ето какво ще ни е необходимо. Имаш ли писалка?
— Кажи ми — рекох аз.
— Добре. Ето как ще стане. Искам след двадесет минути пред входа на катедралата откъм Пето авеню да бъдат паркирани единадесет седана, напълно еднакви, с черни стъкла, заредени с гориво и готови за шофиране. Вратите им да бъдат оставени отворени, а двигателите — включени. Да бъде очистено цялото Пето авеню до Сто тридесет и осма улица, а пък Петдесет и седма улица да бъде очистена от едната до другата река41. Излишно е да споменавам, че всяко усилие да ни спрете и да ни арестувате ще доведе само до масови убийства. Но ако всичките ни искания бъдат удовлетворени, останалите заложници ще бъдат освободени невредими.