— Това се иска от теб, майче. Дай им да разберат! — изръмжа доволно похитителят, когато се приземиха сред дъжд от искри.
И докато се устремяваха към Лексингтън авеню, с крайчеца на окото си Юджиния Хъмфри за миг улови блясъка на една от онези стоманени цистерни на телефонната компания, заредени с азот, паркирана до ъгъла. И мигом си представи какъв взрив ще последва, ако блъсне челно седана в нея.
Отвъд предното стъкло сякаш всичко наоколо, целият Ню Йорк, връхлиташе върху нея с главоломна скорост. Невероятна сила, която никой и нищо не можеше да спре, втурнала се срещу един неподвижен обект.
94.
Колоната от седани все още продължаваше бавно да напредва на запад по протежението на Петдесет и седма улица. Мимоходом забелязах, че в отрязъка от въздушното пространство, нагоре и надолу по дължината на Седмо авеню, кръжаха поне половин дузина хеликоптери на новинарските агенции, плътно като сенки следващи нашия. Толкова засилено внимание не помня да бе обръщано на бавно пълзящи автомобили, откакто полицаите бяха гонили белия Бронко на О Джей43.
Взрях се още по-напрегнато, когато конвоят от коли като че ли забави ход при станцията на метрото на Шесто авеню. Само това ни липсваше: да задълбаем из лабиринта, какъвто представляваше мрежата на нюйоркското метро.
Обаче седаните преминаха през кръстовището, отново придържайки се към бавната скорост, като на някакъв тържествен парад.
Защо не направят нещо, защо не ускорят?
И сякаш прочели мислите ми, още в следващия миг похитителите рязко промениха ритъма на движение, при това точно когато, минута по-късно, кавалкадата се изравни с „Хард Рок Кафе“.
С вой на двигателите и свистене на гумите петте автомобила внезапно се откъснаха напред.
Полицаите, блокирали кръстовището с „Бродуей“, само зяпнаха, онемели от гледката — също като зрителите на състезанията НАСКАР, докато автомобилите профучават край тях по пистата.
Седаните сякаш участваха в яростна надпревара за скъпоценна награда, като на един дъх оставиха зад себе си Осмо авеню. А щом се добраха до Девето авеню, вече приличаха на претенденти за счупване на рекорд за скорост по писта. На няколко пъти турбината на нашия хеликоптер едва не се задави от прекомерното ускорение, докато пилотът полагаше всички усилия да не изостанем от тях.
Помислих, че тази внезапна шеметна скорост е доста необяснима, тъй като те явно летяха право към смъртта. Може би оставаха само две пресечки до края на Манхатън.
После какво?
Леко пребледнях, докато следях със затаен дъх как седаните се понесоха по последния наклон на улицата, водеща направо към реката Хъдсън.
Дали няма да се опитат да пробият някоя от барикадите там? Разбира се, не знаех, ала в едно поне бях сигурен: само след секунди щеше да се стигне до смъртоносен удар. А аз нищо не можех да направя, освен нямо да наблюдавам от мястото си на първия ред на балкона.
95.
С вързани ръце и крака на предната дясна седалка на водещия седан от насочилата се на запад колона рокерът Чарли Конлан усети раната на челюстта си, щом автомобилът рязко ускори ход.
Конлан знаеше, че автомобилът се движи прекалено бързо. „Дотук бях — каза си той. — Ето как ще се случи. Краят на една рок легенда“.
Когато двигателят на седана изрева, Конлан бе обзет от гняв към животното, което седеше до него. После и към самия себе си. Още дишаше, което означаваше, че бе способен да се съпротивлява, да се бори. Но ръцете и краката му бяха здраво овързани. Така че какво можеше да направи?
Изгледа крадешком похитителя зад волана, на лявата седалка. Скиорската маска прикриваше лицето му, ала качулката му се бе смъкнала.
Конлан мислено се окуражи, докато обмисляше какво да предприеме: „Може да умра, но няма да падна на колене пред тези копелета“.
Автомобилът тъкмо се откъсна напред от кръстовището с Десето авеню, когато рок звездата се наведе към шофьора и го захапа за ухото. Викът на ужас, изтръгнал се от гърлото на похитителя, се удави в рева на двигателя.
„Какви мъки ни причини тоя безполезен помияр“ — помисли си Конлан, като вкуси кръвта му. Той уби приятеля му Руни, а после изхвърли трупа му навън като торба със смет на бунището. На Конлан му се искаше този негодник да умре в най-ужасните мъки на света. В този миг предните гуми се разкъсаха, когато колата рязко се кил на, преобърна се настрани и полетя.
43
О Джей Симпсън (O. J., или Орентъл Джеймс) известен футболист и киноартист, но прочут най-вече като убиец на жена си и любовника й, скандално оправдан от съда. Преди арестуването му полицаите го преследват в неговия сув — бял „Форд Бронко“. — Б.пр.