След броени секунди огромният прозорец на шоурума на магазина на Би Ем Ви на североизточния ъгъл на Единадесето авеню сякаш се изпари, щом седанът — цял тон устремено въртяща се стоманена маса, — се стовари върху него.
Ужасяващ трясък отекна в тъпанчетата на Конлан и целият свят почерня.
После посивя.
А сетне стана флуоресцентно бял.
Конлан изплува бавно от мъглата на шока и запримигва срещу някаква ярка лампа, приличаща на гигантско кубче лед. Дали вече не се намираше в операционната зала? Или бе сполетян от видения за миналото? Извърна се, за да се огледа, когато купчината натрошени стъкла нараниха скута му.
По дяволите, беше попаднал в някакъв шоурум за автомобили. Кой знае защо всички изложени коли бяха обърнати с дясната страна нагоре. Ахна, когато видя усукани късове метал на сантиметри от гърлото си. Седанът се бе превърнал в спортен автомобил, понеже целият му покрив бе откъртен.
Щом се взря в отвора, който сега заместваше изпочупеното предно стъкло, първата му мисъл бе, че похитителят, който шофираше и който се виждаше наведен над един от мотоциклетите, изложени в шоурума, се опитва да избяга.
Но после забеляза, че една от дръжките към кормилото на мотоциклета се е забила в гърба на похитителя.
— Един по-малко — каза си Конлан. — Това заслужаваш заради Джон Руни.
Извърна се към задната седалка. Останалите пътници изглеждаха невредими. Тод Сноу откопча колана от кръста си, пропълзя навън сред счупените стъкла и разкъса лепенките от китките на Конлан. После се втренчиха в третия пътник на задната седалка, който тъкмо сваляше скиорската си маска.
— Голяма работа свършихте — похвали ги Мерседес Фриър и ги дари с широката си ослепителна усмивка. — Ти ни спаси! — отново се ухили, миг преди Тод Сноу да замахне силно и да избие два от предните зъби на поп дивата.
96.
Примигващите коледни светлини от висящите лампи покрай противопожарната стълба на жилищната сграда от кафяв пясъчник проблеснаха на сантиметри край прозорците на кабината на хеликоптера, когато се устремихме към автосалона, където току-що бе връхлетял водещият седан от колоната.
Гледах смаяно отгоре изпочупените стъкла и разкъсания метал, мигащите полицейски светлини, притичващите полицаи.
„Още един тежък ден — помислих си, опитвайки се да осмисля налудничавата гледка, на която току-що бях станал свидетел, — поредното бойно поле“.
Обърнах се наляво, за да не гледам повече хаоса в автосалона точно когато останалите четири автомобила се оттеглиха към опразненото кръстовище на магистралата „Уест Саид“, близо до река Хъдсън.
Те не намалиха скоростта!
Казах си, че ще се опитат да завият в последната секунда и ще продължат през барикадата. Полицаите, дежурещи край загражденията, сигурно си бяха помислили същото, защото трима или четирима от тях отскочиха настрани.
Оказа се обаче, че всички сме се излъгали.
Светът сякаш притъмня, докато аз само наблюдавах безпомощно тази сцена. Притокът на адреналин, както и недостигът на сън, злоупотребата с кафе и стресът накрая си казаха думата. Помислих, че халюцинирам.
Черните седани не се отклониха нито наляво, нито надясно. Все едно се плъзгаха по релси, когато полетяха направо към мантинелата, ограждаща реката Хъдсън.
Дори отвътре, от хеликоптера, чух как предните гуми на двете коли експлодираха като шрапнели, когато се блъснаха във високия бетонов бордюр, издигащ се пред оградата. Седаните като че ли се сгърчиха и се слегнаха, после литнаха високо нагоре и се стовариха върху загражденията.
Стоманените вериги се разкъсаха като салфетки и внезапно автомобилите се озоваха във въздуха над вледенената река. Чу се звук все едно стоманена ламарина рухна върху бетонов под, когато и двете коли едновременно паднаха във водата, почти вертикално, с предниците надолу. Не знаех какво бях очаквал досега.
Във всеки случай не и масово самоубийство.
— Те са в реката! — чух нечий вик по радиостанцията. — Всички шест коли са в Ийст Ривър! Пълна лудница. Това не може да се случи. Но току-що стана.
Помислих си, че този рапорт е от полицая, наблюдаващ земята под мен, но в следващия миг осъзнах, че говореха за другите коли. За онези, които се бяха насочили на изток.