— Ами отпечатъците му?
Джак се ухили.
— Забрави ли, че му казахме да се постарае да не оставя след себе си никакви следи? — припомни му той. — Е, шантавата му майка ми се закле, че не се осланял на случайността. Миналия месец се занимавал само с това да обгаря пръстите си със запалката си „Зипо“.
— За Хосе! — провикна се Малкия Джон и надигна своята бутилка с бира, отново отдаден само на щастието, което ги очакваше. — Не му липсваше кураж.
— И за Фонтейн — добави Джак, който не можеше да забрави другаря си, убит при престрелката в криптата. Погледна към отрязаните ръце на Фонтейн в пластмасовата торба с цип, оставена в хладилната чанта до бирата.
— Какво ще правим сега? — попита Малкия Джон.
— Не зная как е при теб, но на мен, след като три дни съм носил едни и същи дрехи и най-вече след тази малка баня в най-мръсната река на земята — каза Джак, — един горещ душ ще ми дойде добре.
— А после и това-онова, още по-горещо — провикна се един от съратниците му, след като микробусът се насочи към Бруклин.
— Имах предвид след това — уточни Малкия Джон.
— Ще се придържаме към плана. За два или три месеца ще изчакаме нещата да се уталожат и всичко да стане по-безопасно. А после — еднопосочен билет в първа класа за Коста Рика.
„Наистина го направихме“, помисли си Джак, като се захили, щом в микробуса отекнаха възторжените викове: Ариба! Ариба! Андале!45 Просто не беше за вярване. Бяха успели да изиграят целия свят. Следващата част от плана беше по-скоро шега за тях. Безумно лесна. Да си седят кротко на задниците, да чакат и да не се втурнат да харчат милионите си.
99.
Трябваше да взема назаем някакви дрехи, затова се преоблякох в зелена санитарска униформа, преди да се върна отново при шоурума към автомобилния салон на Единадесето авеню.
Докато се опитваха да отстранят дръжката на мотоциклета, здраво забита в гърба на загиналия похитител, двамата санитари в бели предпазни костюми от полиетиленови нишки с висока плътност приличаха на играчи на теглене на въже. Успяха да отделят мотоциклета от трупа едва когато пристигна един полицай от Отряда за бързо реагиране с едни яки клещи за сечене на стоманени болтове.
До автомата за сода Чарли Конлан, един от любимите ми рок певци на всички времена, както и куотърбекът от „Ню Йорк Джайънтс“ Тод Сноу, бяха разпитвани от детективи от Отдела за тежки престъпления. В момента нито Конлан, нито Тод Сноу не изглеждаха в настроение да раздават автографи. Като огледах смачкания автомобил, се изненадах, че единствените наранявания, която забелязах по Мерседес Фриър, бяха насиненото й око и подутата устна. Силно вкиснатата поп звезда профуча покрай мен към най-близкия санитар от спешната помощ, без да отрони една дума на благодарност към околните.
Коленичих до трупа на похитителя, след като санитарят го положи върху килима в шоурума. Сложих си гумени ръкавици и внимателно издърпах скиорската му маска. Но като открих, че отдолу имаше още една черна гумена маска, се изумих.
Леководолазна маска.
Ето как го бяха направили! Ето как бяха успели да се измъкнат. Използвали са леководолазна екипировка, за да избягат под вода.
Помолих да ми услужат с телефон и съобщих за откритието си на Уил Матюс. След краткия порой от ругатни той се обади да му изпратят подкрепления от базата в Джърси и бреговата охрана.
След като приключих с разговора, дръпнах леководолазната маска. Загиналият похитител беше латиноамериканец, около четиридесетгодишен. Нищо не открихме по джобовете му. В кобура под мишницата му бе затъкнат деветмилиметров пистолет „Берета“, но с отдавна изпилен сериен номер. Изпъшках, когато се взрях в ръцете му и видях, че отпечатъците по пръстите му бяха заличени. Вече бях виждал подобни белези по дланите на наркомани — кожата се спичаше след прекалено дълго притискане към горещите лули с опиум.
„Не — повтарях си аз, — тези копелета няма да изчезнат, както си бяха наумили, без да оставят нито една следа след себе си“. Обадих се на Лони Джейкъб, следовател от криминалната, с когото заедно бяхме разследвали няколко случая. Показах му ръцете на загиналия похитител.
— Мислиш ли, че можеш да откриеш нещо? — попитах го аз.
— Може би само отчасти — скептично вдигна рамене Лони. — Ще се заема с обработката му в моргата. Но наистина се съмнявам да се доберем до нещо, което да ни бъде от полза. Този тип явно не е искал да бъде идентифициран.