Но не го направих.
Запитах се какво би сторила Мейв на мое място. Сподавих сълзите си, прегърнах децата си и обещах и на себе си и на жена ми, че ще успеем да се справим.
104.
Предложих да остана у дома с децата, които бяха в коледна ваканция, обаче Шеймъс и Мери Катрин не позволиха да се издума и дума.
— Съжалявам — каза ми Шеймъс. — Тези хлапета трябва да бъдат глезени така, както нито едно дете не е било глезено досега. А като гледам колко си оклюмал, най-добре ще е да оставиш тази работа на мен и на Мери Катрин. Освен това за самия теб е по-добре да се махнеш оттук, Майк. Посвети се на нещо полезно. Престани да се мотаеш наоколо и по-добре върви да закопчаеш онези негодници, които държаха заложниците в катедралата.
— Да закопчая негодниците? — ухилих се аз.
— Е, и аз не съвсем невежа. Понякога гледам сериала „Нюйоркските полицаи“ — призна Шеймъс и завъртя очи. — Да не би да е грях?
И така, в понеделник сутринта, след погребението, аз отново бях зад бюрото си в отдел „Убийства“ в полицейското управление на Северен Манхатън, Източен Харлем. Хари Гресъм, моят шеф, а също и останалите от нашия екип бяха прекалено любезни с мен и всячески се опитваха да ме ободряват. Кой би могъл да си помисли, че на някой може да му липсва да е обект на шеги и подигравки? „Скоро и това ще стане“ — казах си, докато избърсвах праха от мишката на моя компютър.
Обадих се на Пол Мартели и на Нед Мейсън. От тях узнах, че няма нищо ново в разследването, което да ни вдъхне някакви надежди. Бил претърсен всеки квадратен сантиметър от мрамора, гранита и цветните стъкла в катедралата, като особено внимателно били дирени пръстови отпечатъци, ала нищо не било открито. Тези престъпници се оказаха извънредно акуратни и предпазливи.
Настъпило известно оживление, съобщи ми Мартели, когато било намерено тялото на още един загинал от похитителите в криптата под олтара, но много бързо се разочаровали, защото китките и главата липсвали. Били отсечени от хладнокръвните му партньори, което ни лишаваше от всички надежди да го идентифицираме.
Не били открити и следи от експлозиви в катедралата, така че заплахата на Джак да вдигне всичко във въздуха и след него да останат само развалини е била блъф. Още една негова победа. Открих в компютъра си номера на телефона на Лони Джейкъб — следователя от нюйоркското полицейско управление, който бе огледал шоурума на автосалона, където бе катастрофирал един от черните седани. Към обяд вдигнах телефона и позвъних в лабораторията за пръстови отпечатъци в централното управление на нюйоркската полиция на площад „Плаза“.
— Здравей, Майк — обади се Лони. — Тъкмо мислех да ти позвъня. Направих го.
— Какво си направил? — попитах аз.
— Не беше лесно, но с помощта на анализа на натриевите хидроокиси по ръцете на загиналия в шоурума успях да изсуша и да отстраня най-горния слой от обгорената кожа. По-трудно е да се извърши разпознаване на пръстовите отпечатъци по втория дермален слой, защото при него се наблюдава известно дублиране на очертанията, но поне вече разполагаме с нещо. Вече разговарях с колегите в Отдела за архивиране на пръстови отпечатъци към ФБР. Дали да не ги изпратя спешно във Вашингтон за сравняване на резултатите?
Казах му да го направи, а той ми обеща да ми се обади, когато резултатите станат ясни. Тези престъпници са били необикновено старателни в усилията си да прикрият следите си. Което означаваше, че са имали какво да крият.
105.
На другия ден отново ни се стъжни. Полицейският комисар бе узнал за твърде оскъдните резултати от огледа ни в катедралата „Сейнт Патрик“ и незабавно реагира със съвсем проста заповед: „Повторете огледа. Но този път с повече старание“.
Първо момчетата от Отряда за бързо реагиране се върнаха в катедралата и повториха точно това, което бяха извършили при първия оглед на местопрестъплението. Провериха всяко ъгълче за взривоопасни и отровни материали.
Детективите от нюйоркската полиция, заедно с Екипа за оглед на местопрестъплението — CSU, или Crime Scene Unit (не трябва да се смесва с телевизионното шоу CSI. или Crime Scene Investigation, или „От сцената на местопрестъплението“), — претърсиха грижливо за улики като трудно забележими отпечатъци от пръсти и влакна от косми, човешка кожа и тъкани от дрехи, ръкавици, обувки, маски. Всичко подлежеше на повторен оглед за евентуално наличие на материал, годен за ДНК изследвания. Прегледаха всички религиозни реликви, всички вещи, които биха могли да ни предоставят улики с ключово значение за последващи психологически и поведенчески анализи.