Всичко, което може да бъде проверено и изследвано, беше наново проверено и изследвано.
Петна от кръв. Заради кръвните проби.
Косми. Заради ДНК тестовете.
Влакна и конци от тъканите на облеклата им. За евентуален анализ на източниците за доставка на дрехите им.
Отломъци от изпочупени стъкла — от прозорци, бутилки, очила.
Огнестрелни оръжия.
Инструменти, следи от леснозапалими течности.
Бяха проверени веществените следи в цялата катедрала, но особено внимателно бе огледана криптата на архиепископите, където похитителите са се укривали преди началото на атаката си.
Двама полицаи останаха в катедралата „Сейнт Патрик“ само като куриери, в случай че се открият някакви улики, които трябваше да се доставят, колкото може по-скоро в полицейските лаборатории.
Ала след още три изнурителни дни крайният резултат отново се оказа разочароващ — никакви следи не бяха открити от Джак и бандата му.
106.
В служебната стая се чувствах като в клетка, затова една сутрин реших да поизляза, просто така, за контролен външен оглед. Стигнах до Пето авеню. Бях излязъл точно срещу катедралата „Сейнт Патрик“. Усмихнах се, като видях хаотичното движение на шумни автомобили, автобуси и камиони и още по-забързаното суетене на пешеходците около мястото, където доскоро се разиграваше драматичната обсада. Нашият град бе преживял много и въпреки това винаги бе оцелявал: и бунтовете на малцинствата, и цялостното, при това нееднократно спиране на електрозахранването, и атентатите от 11 септември 2001 г., и кмета Динкинс47, а сега и това… Мислено изброявах тия неща, докато се насочвах към стъпалата пред катедралата.
Църквата беше затворена за посещения на гражданите под претекст, че вътре са започнали възстановителната дейност. До вратите пазеха униформени полицаи от управлението Централен Манхатън — север, но се отдръпнаха, за да ми сторят път на влизане.
Стигнах до централната пътека и се поклоних към олтара, преди да се настаня на предната скамейка.
Поседях там, загледан в опразнения храм, който внушаваше почит, макар и да имаше твърде строг вид. Всеки би си помислил, че след това, което преживях, повече няма да стъпя в църква, ала кой знае защо в този миг се почувствах странно спокоен. Седях стаен сред мрака, нарушаван само от оскъдната светлина на горящите свещи. Струваше ми се, че най-после бях намерил някаква утеха.
Спомних си, че именно в тази катедралата ни раздадоха дипломите от „Реджис“48. Усмихнах се, като се досетих колко се измъчвах тогава с гръцкия и латинския. Обаче едно нещо научих за цял живот от йезуитските свещеници, които ни обучаваха — значимостта на логическите разсъждения. Те неуморно ни проповядваха колко е необходимо да използваме дарената от бог способност да разсъждаваме логично, рационално, за да се доберем до същността на всички явления и събития.
Мисля, че тъкмо това бе причината да избера философията като основна дисциплина, когато постъпих в Манхатънския колеж — малко, но изискано учебно заведение в Бронкс. Необходимостта да се добера до истината се оказа решаваща причина да стана детектив.
Загледах се в унес към главния олтар, размишлявайки за престъпниците, на които изгубихме следите.
Ние знаехме кога, къде, какво, защо и как бе извършено. Единственото, което ни се губеше, бе отговорът на въпроса кой.
И така: кой бе направил това? Кой е този, който е бил способен на толкова брилянтно изпълнение? И същевременно толкова брутално? От една страна, реших аз, това са били мъже с желязна воля. От друга, те явно не са се страхували да прибягват до крайна жестокост, за да постигнат целта си.
По време на обсадата убиха петима. Един полицай от Отряда за бързо реагиране и един федерален агент бяха улучени при престрелката в тунела под криптата. Един свещеник получи куршум в главата — поради нещастно недоразумение, ако може да се вярва на казаното от Джак. Джон Руни бе екзекутиран чрез изстрел от упор. Това се потвърди при разпитите на заложниците, които са били свидетели на смъртта му.
47
Дейвид Динкинс, р. 1927 г. Първият чернокож кмет на Ню Йорк Сити (1990–1993 г.). Активист на демократите от Харлем. Побеждава, но трудно, републиканеца Руди Джулиани през 1989 г., от когото губи на следващите избори през 1993 г. Започва мандата си при 1,8 милиарда долара дефицит в бюджета на нюйоркската община, но се справя съвсем задоволително. Виден привърженик на Хилъри Клинтън. — Б.пр.
48
Католическо подготвително училище в Горен Ийст Сайд в Манхатън, основано от йезуитите през 1914 г. — Б.пр.