Накрая се замислих и за кмета. Защо бяха намушкали с нож Андрю Търман? Изгарянията от цигари, открити по ръцете му, недвусмислено свидетелстваха, че е бил жестоко измъчван. Тези гангстери вършеха всичко с ужасяващ непукизъм. Защо при ликвидирането на кмета са предпочели да изневерят на стандартния си метод за избиване на жертвите си? Но нима беше по-добре да застреляш един човек, вместо да го пронижеш с нож? И защо точно за кмета бяха избрали тази жестока смърт?
Отпуснах лакти върху полираното дърво на парапета пред мен и отново се замислих.
Трябваше да има някаква причина. Само че не знаех каква бе тя.
Засега.
Преди да изляза от катедралата, се спрях пред редицата от обредни свещи, горящи пред параклиса на Светата Дева. Запалих по една свещ за всяка от душите на хората, загинали тук, както и още една за жена си. Банкнотите прошумоляха в тишината, докато падаха в кутията за даренията. „Като ангелски криле“ — помислих си, опитвайки се да възпра напиращите в очите ми сълзи. Отпуснах се върху покритата с кадифе подложка за коленичене, стиснал очи с ръце, свити в юмруци.
„Скъпа Мейв — помолих се аз — обичам те. Толкова много ми липсваш“. Продължавах да чакам обаждането на Лони за пръстовите отпечатъци, но като се върнах в стаята си и седнах до бюрото си, още нямаше съобщение от него. Налях си кафе и докато продължавах да чакам, се загледах безмълвно в прозореца към Източен Харлем.
В празното място точно срещу нашия участък група деца довлякоха няколко изхвърлени до кофите за смет коледни елхи. После запалиха огън и овъглените стволове на елхите почерняха като купчина черни кости.
Оставаше още много за разследване. Вече знаехме къде са били произведени пистолетите на похитителите, понеже събрахме гилзите и празните пълнители. А това евентуално можеше да ни насочи към някакви следи. Намерихме и половин дузина пистолети за гумени куршуми. Това за мен бе уникално. Защо бяха избрали оръжия за контролиране на тълпата? Но още не можехме да си обясним как точно бяха укрили в реката бутилките с въздух за дишане под вода. Макар че това надали би имало голямо значение за напредъка на разследването.
След два часа все още продължавах унило да се ровя из рапортите за разпитите на заложниците, когато телефонът на бюрото най-после иззвъня.
— Съжалявам, Майк — съобщи ми Лони с неприкрито разочарование в гласа. — Нищо не постигнахме. Не открихме съвпадение с отпечатъците. Загиналият похитител не е имал криминално досие.
Докато поставях слушалката върху вилката, ми се стори, че отново долавям дръзкия смях на Джак.
107.
Когато на следващата сутрин влязох в офиса, телефонът на бюрото звънеше.
Вдигнах слушалката и чух познат глас, който определено не очаквах.
— Обажда се Кати Калвин, репортер от „Ню Йорк Таймс“. Мога ли да говоря с детектив Бенет?
Поколебах се дали да не отвърна на безскрупулната и язвителна драскачка No hable inglés49, или просто да затръшна слушалката.
— Отнася се за похищението на заложниците — побърза да уточни тя.
— На телефона е Бенет. Наистина се уморих от тези игри, Калвин — отвърнах й с доста груб тон. — Особено с теб.
— Майк — жизнерадостно зачурулика репортерката, — моля те да ме извиниш за онази статия. Сам знаеш каква каша беше. Пък и главният ми редактор ми дишаше във врата и въобще… Господи, какви ги говоря? Без извинения. Издъних се и много съжалявам, дължа ти услуга. Наистина. Чух за жена ти. Моите най-искрени съболезнования на теб и на децата ти.
Замълчах, питайки се дали тази репортерката от „Таймс“ пак не ме разиграваше. Все пак звучеше действително искрено, но аз си оставах нащрек. Тя бе направила така, че аз и цялото ни полицейско управление да изглеждаме като пълни глупаци. От друга страна обаче, бе твърде полезно някой репортер на „Ню Йорк Таймс“ да ти дължи услуга.
— Приеми извинението ми, Майк — отново опита да ме умилостиви Кати Калвин. — Чувствам се като мръсница.
— Е, поне го осъзнаваш — отбелязах.
— Усещам, че някой ден ще станем приятели — забързано заговори Калвин. — Причината, поради която ти се обаждам, е свързана с интервютата, които исках да взема от отвлечените знаменитости. Е, не се справих особено добре, защото не успях да се свържа с голяма част от жертвите заради адвокатите и агентите им. Както и да е. Говорих с онзи активист от движението за граждански права, преподобния Солстис. И знаеш ли какво ми каза той?