— Включително и Суон?
— Суон е бил най-близо. Може би е пристигнал пръв.
— Възможно е.
— Дори вероятно — настоя Ричър. — Ако Франц наистина е имал нужда от помощ, на кого друг е могъл да се довери?
— Трябваше да ми се обади — каза Нили. — Щях да дойда.
— Може да си била следващата в списъка му. Може би отначало е смятал, че шестима души са достатъчно.
— Да, но какво може да предизвика изчезването на шест души едновременно? Шестима от нашите хора?
— Не искам да си го представям — отвърна Ричър и замълча.
Едно време можеше да изправи хората си срещу всеки противник. И много пъти го беше правил. И те винаги бяха побеждавали — обикновено по-опасни противници от тези, които се срещат сред цивилното население, защото военното обучение в повечето случаи увеличава репертоара от умения, използвани от престъпниците.
— Няма смисъл да стоим тук — обади се Нили. — Губим си времето. Няма да намерим нищо. Според мен можем да предположим, че са открили онова, което са търсили.
— А според мен можем да предположим, че не са — възрази Ричър.
— Защо?
— Логично е — обясни той. — Това място е претършувано открай докрай. Обикновено, когато намериш нещо, спираш да търсиш. Но тези момчета така и не са спрели, докато не са разбили всичко. Значи ако предположим, че са намерили онова, което са търсили, са го открили на последното възможно място. Много малко вероятно, нали? Затова смятам, че не са спрели, защото така и не са намерили нищо.
— И къде е тогава?
— Не знам. Какво може да бъде това нещо?
— Документи, дискета, диск, нещо уличаващо.
— Нещо малко — каза Ричър.
— Не го е занесъл у дома си. Останах с впечатлението, че е разделял работата от семейството си.
Мисли като тях. Бъди като тях.
Ричър се обърна с гръб към вратата на Франц, все едно току-що беше излязъл оттам на тротоара. Сви ръката си в шепа и я погледна. Беше се занимавал с доста документи, но никога не беше използвал компютърен диск. Все пак знаеше какво представляват. Кръгло парче лъскава пластмаса с диаметър около 13 сантиметра. Най-често в тънка прозрачна кутия. Дискетата беше още по-малка. Квадратна, с дължина на страната около 8 сантиметра. А стандартен лист хартия, сгънат на три, се смаляваше до 20 на 10 сантиметра.
Нещо малко.
Но жизненоважно.
Къде ли бе скрил Калвин Франц нещо малко, но жизненоважно?
— Може би е в колата му — каза Нили. — Явно е идвал на работа с кола. Ако е бил диск, може би го е пъхнал в уредбата. Нали важните неща обикновено се крият на най-очевидното място? Може да го е сложил в четвъртия слот на уредбата след диска на Джон Колтрейн.
— Майлс Дейвис — поправи я Ричър. — Предпочиташе Майлс Дейвис. Слушаше Джон Колтрейн само в албумите на Майлс Дейвис.
— Може би го е маскирал като нещо, свалено от Интернет. Нали се сещаш, на диска е написал с маркер „Майлс Дейвис“.
— Щяха да го намерят — каза Ричър. — Щом са пипали толкова методично, щяха да проверят всичко. А според мен Франц е търсел по-голяма сигурност. Ако скриеш нещо на очевидно място, то остава пред очите ти през цялото време. Не можеш да се отпуснеш. А аз мисля, че Франц е искал да може да си отдъхва. Мисля, че е искал да бъде в състояние да се прибере у дома при Анджела и Чарли и да забрави за работата си чак до следващия ден.
— Значи къде? В обществен трезор?
— Не виждам банка наоколо — отвърна Ричър. — А според мен не е искал да се отклонява много от маршрута си. Не и при тези задръствания. Особено ако е трябвало да си го вземе спешно. Освен това работното време на банките сигурно не устройва частните детективи.
— На ключодържателя има два ключа — отбеляза Нили. — Макар че по-малкият най-вероятно е за чекмеджето на бюрото.
Ричър се обърна и погледна през сумрака към купищата боклуци. Вероятно ключалката от чекмеджето на бюрото също беше някъде там. Малко стоманено квадратче, откъснато от дървото. Той пак се обърна и пристъпи към бордюра. Огледа се. Отново сви ръката си в шепа и погледна в нея.
Първи въпрос: Какво е това, което искам да скрия?
— Компютърен файл — каза Ричър. — Не може да е друго. Защото са знаели какво търсят. Ако беше някакъв документ на хартия, Франц просто нямаше да им каже нищо за него. Но те сигурно първо са взели компютрите му и са открили следи от копиране на файлове. Възможно е, нали? В компютрите винаги остават следи. Но Франц не им е казал къде са копията. Може би затова са му счупили краката. Дори тогава той е продължавал да мълчи, така че се е наложило да дойдат тук и да проведат това вандалско претърсване.