— Първо имената на хората. После на местата. Според мен при него по-скоро така се подреждат.
— „Доджърс“ спада към първия вид, нали?
— Естествено. Бейзболът се играе от хора.
— Добре. Но нека да започнем с музиката.
Тя набра „Майлс Дейвис“ и натисна „Enter“. След кратка пауза на екрана отново се появи предишното съобщение, но под него в червено беше написано „Грешна парола“.
— Едно на нула — отбеляза тя. — Продължаваме със спорта.
Тя пробва с „Доджърс“.
Грешна парола.
— Две на нула — каза Нили и набра „Куфакс“.
Твърдият диск в лаптопа прищрака и екранът угасна.
— Какво стана? — попита Ричър.
— Компютърът изтри флаш паметта — обясни тя. — Не е Куфакс. Три на нула.
Тя измъкна първата флаш памет и я метна в кошчето, като описа дълга сребриста дъга във въздуха. После пъхна втората на нейно място. Първо набра „Дженифър“.
Грешна парола.
— Четири на нула — каза тя. — Не е кучето.
Опита с „Панама“.
Грешна парола.
— Пет на нула.
„Бруклин“.
Екранът угасна и твърдият диск изщрака.
— Не е старият квартал — заключи Нили. — Компютърът ти води с шест на нула, Ричър.
Втората флаш памет издрънча в кошчето и тя пъхна третата.
— Други идеи?
— Ти си на ред — отвърна Ричър. — Изглежда, съм загубил тренинг.
— Какво ще кажеш за военния му номер?
— Съмнявам се. Той работеше по-добре с думи, отколкото с цифри. Освен това, поне за мен, военният номер бе същият като номера на социалната осигуровка. И за него вероятно е така. Твърде очевидно е за парола.
— А ти какво би използвал за парола?
— Аз ли? Аз работя по-лесно с цифри. Всичките са на горния ред на клавиатурата, в една удобна редичка. Няма нужда да умееш да пишеш на клавиатура.
— Кое число би избрал?
— С шест цифри? Вероятно щях да напиша рождения си ден — месец, ден и година — и да използвам за парола най-близкото просто число до него.
Той помисли секунда и добави:
— Всъщност така щеше да възникне проблем, защото има две най-близки прости числа — едното е точно със седем по-голямо, а другото със седем по-малко. Така че сигурно щях да използвам квадратния корен на рождения си ден, закръглен до третата цифра след десетичната запетая. Като не броим самата десетична запетая, остават шест цифри, всичките различни.
— Абсурд — каза Нили. — Според мен можем да бъдем съвсем сигурни, че Франц не би използвал подобна парола. Вероятно никой друг човек на света не би го направил.
— Значи ще бъде добра парола.
— Каква е била първата му кола?
— Вероятно някаква бричка.
— Но мъжете обичат коли, нали така? Каква беше любимата му кола?
— Аз не обичам коли.
— Мисли като него, Ричър. Той обичаше ли коли?
— Казваше, че винаги е искал да има червен ягуар Екс Кей И.
— Струва ли си да пробваме?
Имаше интереси и хобита. Неща, които обичаше и на които беше верен.
— Може би — отвърна Ричър. — Със сигурност ще бъде нещо специално за него. Нещо като талисман, за което му е било приятно дори само да си спомня. Или някакъв кумир, или нещо, за което винаги е мечтал. Така че ягуар Екс Кей И може би има смисъл.
— Да го пробвам ли? Остават ни само шест опита.
— Със сигурност бих го пробвал, но ако ни оставаха шестстотин.
— Чакай малко — каза Нили. — Помниш ли какво ни каза Анджела? Как постоянно повтарял, че военните следователи са недосегаеми?
— Това е адски дълго за парола.
— Можем да го разбием на части. „Военни следователи“ или „недосегаеми“.
Слонска памет.
Ричър кимна.
— Общо взето, ние си живяхме доста добре, нали? Значи сигурно му е било приятно да си спомня старите времена. Особено тук, в Кълвър Сити, където не се случва нищо интересно. Хората се наслаждават на носталгията, нали? Като в онази песен — „Каквито бяхме“.
— Имаше и филм с това заглавие.
— Виждаш ли? — каза Ричър. — Значи е популярна емоция.
— Кое да пробваме първо?
Ричър чу детското гласче на Чарли в главата си. Момчето каза Военните следователи и спря, все едно думата „недосегаеми“ беше твърде трудна за него.
— Недосегаеми — изрече той. — Единайсет букви.
Нили набра „недосегаеми“.
Грешна парола.
— По дяволите — изруга тя.
После набра военните следователи. Пръстът й увисна над клавиатурата.
— Много е дълго — заяви Ричър.
— Да или не?
— Пробвай.
Грешна парола.
— По дяволите — изруга отново Нили и замълча.
Ричър продължаваше да мисли за Чарли. И за малкия му стол, на който беше написано името му. Представи си сигурната ръка на Франц, която го изписва на облегалката. Миризмата на прогореното дърво. Подарък от баща за син. Направен с любов, гордост и вярност.