Порталът беше най-обикновен, широко отворен, без будка за охраната. Зад него се виждаше паркингът, наполовина запълнен с коли. Нили спря, за да пусне един микробус на фирма за копирни машини да излезе на улицата, влезе вътре и спря мустанга на едно от местата за посетители близо до входа. Двамата с Ричър слязоха от колата. Сутринта напредваше и въздухът беше топъл и тежък. Наоколо беше тихо. Сякаш всички се бяха съсредоточили в това, което вършеха, или пък не вършеха абсолютно нищо.
Входът представляваше ниско стъпало, което водеше към двойни стъклени врати — те автоматично се отвориха пред тях и разкриха голямо квадратно фоайе, застлано с плочки и с алуминиеви стени. В дъното имаше столове с кожена тапицерия и рецепция. Зад бюрото се виждаше руса жена на около трийсет. Беше облечена с фирмена блуза с къс ръкав с надпис Отбранителни системи „Нова ера“, отпечатан вляво над малките й гърди. Очевидно тя им беше отворила вратата, но все пак изчака Ричър и Нили да стигнат до средата на фоайето, преди да вдигне очи.
— С какво мога да ви помогна? — попита тя.
— Искаме да се срещнем с Тони Суон — отвърна Ричър.
Жената се усмихна и попита:
— Как се казвате, моля?
— Джак Ричър и Франсис Нили. Бяхме добри приятели в армията.
— Моля ви, седнете.
Жената вдигна телефона на бюрото си, а Ричър и Нили отстъпиха към кожените столове. Нили седна, но Ричър остана прав. Наблюдаваше мътното отражение на жената в алуминиевата стена и чу как тя каза:
— Двама приятели на Тони Суон искат да се срещнат с него.
Тя затвори телефона и се усмихна към Ричър, въпреки че той не я гледаше. После във фоайето настъпи тишина.
Тишината продължи около четири минути, после Ричър чу потропване на токчета по плочките откъм коридора, който излизаше от фоайето встрани от рецепцията. Равномерни крачки на жена със среден ръст и тегло, която не бърза. Ричър наблюдаваше края на коридора и видя жената в момента, в който тя се показа. Беше на около четирийсет, слаба, с елегантно подстригана кестенява коса. Носеше черен костюм с панталон и бяла блуза. Изглеждаше интелигентна и компетентна, а на лицето й беше изписано дружелюбно делово изражение. Тя се усмихна по навик на секретарката и се отправи към Ричър и Нили. Протегна ръка и каза:
— Маргарет Беренсън.
Нили се изправи, двамата с Ричър си казаха имената и се ръкуваха с нея. Отблизо установиха, че жената има стари белези от автомобилна катастрофа под грима и свеж дъх на човек със сериозно отношение към дъвките. Носеше дискретни бижута, но нямаше брачна халка.
— Търсим Тони Суон — каза Ричър.
— Знам — отвърна жената. — Да отидем някъде да поговорим.
Един от алуминиевите панели на стената се оказа врата, която водеше към малка квадратна зала за срещи точно до фоайето. Очевидно беше предназначена за разговори с посетители, които не биха получили достъп по-навътре в сградата. Хладна, оскъдно мебелирана с маса, четири стола и френски прозорци с изглед към паркинга. Предната броня на мустанга на Нили беше на около метър и половина от тях.
— Казвам се Маргарет Беренсън — повтори жената. — Аз съм началник-отдел „Човешки ресурси“ в „Нова ера“. Ще мина направо към въпроса, а именно че мистър Суон вече не работи при нас.
— Откога? — попита Ричър.
— Малко повече от три седмици — отвърна Беренсън.
— Какво стана?
— Ще ми бъде по-удобно да обсъждам този въпрос, ако съм сигурна, че наистина имате някаква връзка с мистър Суон. Всеки може да дойде и да се представи за стар приятел.
— Не знам как можем да го докажем.
— Как изглежда той?
— Около метър и седемдесет и пет висок и около метър и седемдесет широк.
Беренсън се усмихна.
— Ако ви кажа, че използваше парче камък като преспапие, можете ли да ми кажете откъде е този камък?
— От Берлинската стена — отвърна Ричър. — Той беше в Германия, когато я събориха. Видяхме се там точно след събитието. Той отиде с влака до стената, за да си вземе сувенир. Парчето е от бетон, а не от камък. Има следа от графити.
Беренсън кимна.
— И аз така съм чувала. Освен това го описахте точно.
— Добре, какво стана? — повтори Ричър. — Сам ли напусна?
Беренсън поклати глава.
— Не точно. Наложи се да го освободим. И не само него. Нали разбирате, ние сме нова компания. Нищо не е сигурно и винаги има риск. Засега не успяваме да изпълним бизнес плана си. Така че се наложи да преразгледаме нивата на заетост. За съжаление в посока намаляване. Действахме по правилото, че уволняваме последните назначени, а това, общо взето, ни принуди да се разделим с всички заместник-директори. Самата аз останах без помощник. Мистър Суон беше заместник-директор по сигурността, така че за съжаление правилото елиминира неговата длъжност. С голямо нежелание го освободихме, защото беше отличен професионалист, повярвайте ми. Ако нещата потръгнат, ще му се молим на колене да се върне. Но аз съм сигурна, че към този момент вече е започнал друга работа.