— Живея в доста усамотено място. Нямаме нито телевизори, нито компютри.
— Тогава как изобщо разбра?
— Преподобният Сампсън, нашият водач. Той ми каза.
— Водачът ви има компютър? – попита Робин.
— Да, разбира се. Доста старомоден. Все някой трябва да знае какво става по света. Той ни препредава информацията, която ни засяга.
— На стадото си – отбеляза Мелани.
— На последователите си, да – поправи я Холи. – Той чул за стрелбата и дойде при мен. Спомнил си, че преди съм живяла в Ред Блъф, че все още имам роднини тук.
— И си е направил сметката, че внучката ти ще наследи много пари, които биха му позволили да обнови оборудването си – каза Мелани. – Дар божи, така да се каже.
— Не съм тук заради това.
— А защо си тук? – попита Робин.
— Дойдох да видя Касиди. Горкото дете. – Гласът на Холи потрепера, но сълзи отново нямаше.
— Какво става?
Робин се обърна и видя Касиди до вратата на всекидневната.
— Здравейте – поздрави Касиди жената.
— О, Боже – възкликна Холи. – Това ли е скъпото ми бебче?
— Коя сте вие?
Холи кръстоса длани на гърдите си.
— Аз съм твоята баба, миличка.
— Моята баба?
— Майката на майка ти – поясни Холи и започна бавно да се приближава към нея.
— Онази, която се отрече от нея, след като тя се омъжи за Дилън – уточни Мелани.
Холи се закова на място. Тя отвори уста, но минаха няколко секунди, докато произнесе някакви звуци.
— Е, не одобрявах брака й, вярно е – изломоти тя – но всъщност никога не съм се отричала от нея.
— Не говореше с нея. Не й помагаше – припомни й Робин.
— Тя не желаеше помощта ми.
— Ти избяга в някаква секта…
— Това не е секта, скъпа. Това е религиозен орден.
— Нима? И към коя църква е този орден?
— Ами, тя не е действителна църква, но…
— Но ти все пак се присъедини към нея. Избяга и заряза Тара да се оправя сама.
— Тя така искаше.
— Ти така искаше – натърти Мелани.
— Бог така искаше – заяви Холи, сякаш нямаше какво повече да се каже.
— Пак ли Бог искаше Тара да бъде убита? – попита Робин. – На такъв ли бог отиде да служиш?
— Работата на Бог е тайнство – започна Холи. – Не можем и да се надяваме да разберем…
— Мислите ли, че нещата се случват по някаква причина? – прекъсна я Касиди и погледна към Робин.
Робин се усмихна, възхитена от самообладанието на детето.
— Да.
— Значи смятате, че съществува добра причина за това, че някакъв идиот отнесе лицето на мама? Че татко Грег е в кома? Че аз едва не умрях? Мислите, че Бог е планирал всичко това да се случи?
— Длъжна съм да си мисля, че има причина ние, смъртните, да не разбираме, да.
— Защо?
— Защо? – повтори Холи. – Защото…
— Защото си твърде глупава, за да мислиш сама ли? – предизвикателно изрече Касиди. – Точно това винаги казваше мама за теб, знаеш ли? Че си била твърде глупава, за да мислиш сама и затова си влязла в секта, за да може някой друг да го прави вместо теб.
Холи видимо се стегна.
— Тя ми е разказвала колко подла си била към нея – продължи Касиди. – Как постоянно си я хокала и си й натяквала, че нищо няма да стане от нея. Казвала ми е, че дядо ми толкова жадувал за топлота, че избягал с първата жена, която била мила към него.
— О, да. Тя винаги вземаше неговата страна. Дори и след като ни заряза, заради онази курва, тя обвиняваше мен и му намираше оправдания. И къде е сега горкичкият, лишен от любов човечец? – попита Холи. – Дойде ли да те утеши? Тук ли е?
— Още не – отговори Мелани. – Но съм сигурна, че всеки миг ще се появи и той.
— Изведнъж Касиди стана много популярна – присъедини се Робин. – Чудя се, защо така?
— За другите не зная – започна Холи. Без да обръща внимание на сестрите, тя се обърна право към Касиди. – Но аз съм тук, защото въпреки всичко, и независимо какво си мислиш, аз обичах майка ти. Обичам и теб. Ти си едничкото, което ми остана от нея. Моето бебче е мъртво…
— А мен не си ме виждала, откакто аз бях бебе. Нямаше да зная коя си, дори да се бях блъснала в тебе на улицата. А сега изведнъж се появяваш и искаш да ми бъдеш бабинка? Я стига. Тук си по същата причина като Дилън Кембъл.
— Дилън е тук?
— Отседнал е в „Червения петел“ – каза Мелани.
— Може да искаш да се свържеш с него – подметна Робин.
— Дилън Кембъл може да е тук, защото му е замирисало на пари, но не и аз. – Холи Бишъп сведе поглед към простата си бежова рокля. – Материалните неща никога не са значели нищо за мен. Тук съм, защото…
— Защото си обичала мама, защото обичаш и мен, аз съм едничкото, което ти е останало, твоето бебче е мъртво и това е божият план. Пропуснах ли нещо? – попита Касиди. – Уморена съм. Не искам да говоря с теб повече. – Тя отиде при Ландън.