Выбрать главу

— Хайде, Ландън. Да се качваме горе. – Хвана го за ръката и двамата поеха по стълбите.

— Касиди, почакай – викна след тях Холи.

— Повикайте ме, когато пристигне пицата – заяви Касиди, без да се обръща назад.

Робин ги проследи с очи, докато не се скриха горе зад ъгъла.

— Уау – възкликна Мелани. – Не зная за вас, но аз с всеки следващ ден все повече почвам да харесвам това момиче.

— Да, тя е същинска дъщеря на майка си – заключи Холи. – Бог да ни е на помощ.

— Какво точно си мислеше, че ще стане? – гневно попита Робин. – Наистина ли си очаквала, че след всичкото това време, след всичко случило се, Касиди просто ще те приеме с отворени обятия в живота си?

— Не зная какво съм си мислела – призна Холи. – Може би, че тя ще поиска да дойде с мен в Орегон. – Една самотна сълза се търкулна по страната й и изчезна в ъгълчето на устата. – Пожелателно мислене, предполагам. А сега, трябва да си вървя. – Тя бръкна в джоба на роклята си и извади малка бяла визитка. – Това е личният телефон на преподобния Сампсън – подаде тя картичката на Робин. – В случай, че Касиди промени намерението си.

— Карай внимателно – каза й Робин, след като отвори вратата. Холи седна зад волана на взетия под наем форд и потегли.

— Не мисля, че това ще ни потрябва – каза тя и смачка визитката в дланта си.

— Почакай – Мелани я взе от нея и я приглади.

— Какво правиш?

— Нищо не се знае.

— Знае се, че Касиди съвсем ясно даде да се разбере какво чувства към баба си.

— Касиди е дете. Чувствата на децата се сменят всяка минута.

— Ха – възкликна Робин, – мислех, че сме на едно мнение.

— Виж. Не харесвам Холи, но тя наистина е баба на Касиди. А в крайна сметка ще трябва да се вземе решение кой ще се грижи за нея в дългосрочен план. Защото е дяволски сигурно, че това няма да съм аз. Не и, когато тя си има баща и баба, и те двамата нямат търпение да си я вземат.

— Знаеш толкова добре, колкото и аз, че и двамата се интересуват само от наследството й – възрази Робин.

— Което не е мой проблем. Касиди не е мой проблем. И ако имаш достатъчно ум, няма да позволиш чувството за вина и криворазбраната лоялност да я направи твой проблем.

— И какво предлагаш? Просто да я изоставим?

— Не предлагам нищо. Само заявявам, че нямам намерение да ставам майка на това дете. Що се отнася до майчинството, моята работа в това направление приключи. А и повярвай ми, то съвсем не е нещо, по което да се прехласваш. Изглежда, че тя или: а/ отива да живее с баща си или с баба си; б/ попада под опеката на съда; или в/ ти я вземаш с теб в Лос Анджелис. Това са възможностите. – Мелани погледна предизвикателно към Блейк. – Ти какво ще кажеш, Блейк? Готов ли си да станеш баща на тийнейджърка, която почти не познаваш?

— Има доста неща, по които да се помисли – призна той след няколко секунди.

— Да, и за жалост, нямаме много време. Дори баща ни да преживее уикенда, най-вероятно ще вегетира до края на дните си, а аз, колкото и да ми е приятно да сме заедно, не мога да остана гостоприемна домакиня завинаги. Трябва да се върна на работа. В „Тили“ няма да ми пазят мястото безкрайно. А и нищо няма да постигнете, ако се мотаете тук неопределено време.

— Брат ни…

— … е в затвора. Нищо не можеш да направиш по този въпрос, освен може би да го посещаваш за по половин час-два пъти седмично до процеса, който пък може да е чак след шест месеца. И то, при положение, че той се съгласи да го посещаваш. Наистина ли си готова да преустановиш живота си за толкова дълго? Не мисля. Не. Купонът свърши. Годеникът ти се връща в Лос Анджелис в неделя и силно ти препоръчвам да идеш с него. Какво ще правите с Касиди, зависи от вас. Но бъди честна, Робин. Ти не я искаш повече от мен.

Робин сведе глава. Думите на сестра й паднаха тежко на раменете й. Колкото й да ги ненавиждаше, не можеше да ги отхвърли с лека ръка. Наистина ли искаше да поеме отговорността да вземе Касиди в Лос Анджелис да живее с нея и Блейк? Готова ли бе да стане майка на тийнейджърка, да отгледа детето на Тара като свое?

— Ще обмислим нещата – каза Блейк, обви раменете й с ръка и я обърна към всекидневната.

И тогава я видяха.

Касиди стоеше най-горе на стълбите, с отворена уста и насълзени очи.

— Касиди… – протегна се към нея Робин. От колко време стоеше там? Каква част от разговора им беше чула?

В отговор момичето се обърна и хукна обратно. След секунди вратата на стаята й се захлопна.