— Честно, не знаех, че е там – побърза да каже Мелани.
— Ще говоря с нея – каза Робин.
— И какво ще й кажеш?
Робин поклати глава.
— Нямам представа.
37
— Е, какво ще правим? – попита Робин. Тя лежеше до Блейк и сърцето й прескачаше от тревога.
— Ти какво искаш да направим? В крайна сметка, решението е твое.
— Не. То засяга теб толкова, колкото и мен. Трябва да го решим заедно.
— А ако кажа, че не съм готов?
— Това ли казваш?
— Не зная.
Наближаваше полунощ. От вечеря не бяха престанали да се лутат, преглеждаха отново възможностите си, изреждаха всички „за“ и „против“. Никой, освен Мелани, не беше гладен, и по-голямата част от огромната пица, която бяха поръчали, си остана в кутията. По някое време Ландън бе слязъл и бе хапнал няколко парчета, но Касиди си остана заключена в стаята, въпреки непрестанните опити на Робин и Блейк да я накарат да говори.
— Добре – каза Блейк, – дай да вземем компромисно решение. Да предложим Касиди да остава с нас за част от времето.
Робин се надигна и седна до него, размишлявайки над думите му.
— Няма да стане, дори Мелани да се съгласи, което тя няма да направи. На Касиди й е нужна стабилност. Трябва й любов. – Затвори очи и си пое дълбоко дъх. – Нужни сме й ние.
Настана дълго мълчание.
— В такъв случай, нещата са уредени – заяви Блейк. – Решението е взето.
— Правилното ли е?
— Времето ще покаже.
— Ами ние? – попита тя.
— Какво за нас?
— Не искам да те загубя.
Нова дълга пауза.
— Няма да ме загубиш – каза Блейк. – Не си ли го разбрала вече?
Робин се извърна към него.
— Толкова те обичам.
— И аз те обичам.
Отпуснаха се на възглавниците, прегърнати.
— Да ида ли да събудя Касиди и да й кажа? – попита тя.
— Разбира се. Защо не?
Робин стана от леглото, наметна един халат над нощницата си и излезе от стаята. Мина на пръсти по коридора, ослуша се до вратата на Касиди и се накани да почука.
В този момент чу звук от отваряща се врата. Обърна се в очакване да види Блейк, но вместо него видя Ландън, само по долнище на пижама и гол от кръста нагоре. Бе още по-едър, отколкото си го бе представяла, с дебел врат, плочки на корема и мускулест.
— Ландън – каза тя, – извинявай. Аз ли те събудих?
— Остави Касиди на мира.
— Аз само…
— Остави я на мира. – Дланите до тялото му се свиха в юмруци.
— Нося й добри новини, Ландън. Мисля, че би се радвала да чуе…
— Остави я на мира. – Гласът му бе близък до шепот, но притежаваше силата на крясък.
На прага на стаята им се появи Блейк. Местеше поглед от Робин към Ландън и обратно.
— Някакъв проблем ли има?
— Ландън не мисли, че трябва да будя Касиди.
Тийнейджърът пристъпи заплашително напред.
— Добре – реши Блейк. – Може би Ландън е прав. Стана късно. Касиди има нужда от почивка. Можем да говорим с нея и сутринта.
— Защо не се опитаме всички да поспим? – съгласи се Робин и се върна в тяхната стая. – Ти също, Ландън – добави, като видя, че не помръдва. – Обещавам, че няма повече да се опитвам да говоря с Касиди тази нощ.
Ландън се поколеба, но накрая влезе в своята стая и затвори вратата след себе си.
— Това беше зловещо – каза Робин, докато си лягаше.
Блейк се намести до нея.
— Сестра ти е права – прегърна я той. – Време е да се махаме оттук.
— Вие сте откачили – заяви Мелани на закуска, когато Робин я осведоми за решението им.
— Мислех, че ще си въодушевена. – Робин допи кафето си и се усмихна на Блейк през масата. – При положение, че състоянието на татко остане непроменено и Касиди се съгласи, всички ще ти се махнем от главата още в неделя сутринта.
— И какво ще кажеш на шерифа?
— Истината. Че вземаме Касиди с нас в Лос Анджелис, и ако иска да разговаря с нея, знае къде да ни намери.
— А Алек?
— Ще се връщам, колкото мога по-често, и ще правя каквото мога да му помогна.
— Какво например?
Де да знаех, помисли си Робин.
— Стана малко късничко – погледна си часовника тя. – Мислиш ли, че всичко с Касиди е наред?
— Това дете преживя куршум – отбеляза Мелани. – Няколко по-остри думи няма да го убият.
Робин стана от масата.
— Ще ида да проверя.
— Както искаш.
Робин тръгна по стълбите, най-горе спря и се ослуша за потропването на Ландън. Но нямаше нищо. Това означава, че сигурно стои до прозореца, реши тя и отиде на пръсти до стаята на Касиди. Не й се искаше повторение на снощната сцена.