Той клекна и коленете му силно изскърцаха от усилието.
Този път не последваха заядливи забележки от Мелани. Робин се пресегна да я потупа по ръката, ала тя се отдръпна като попарена.
Робин затаи дъх, когато шерифът освети с фенерчето си всички ъгли на дългия, тесен гардероб, а после навря пръст във всяка обувка и маратонка. Моля те, нека не открие още нещо, каза си тя, осъзнала внезапно, че Прескът е спрял на място.
— Какво има?
Шерифът въздъхна и с мъка се изправи на крака. Усилието се бе изписало на лицето му, което бе поруменяло заплашително. Протегна ръка напред и бавно разтвори дясната си длан, в която имаше смачкана салфетка. Разтвори я и отвътре се показа малка брошка във формата на пеперуда от смарагди и рубини. До нея лежеше диамантен годежен пръстен и прилежащата му халка.
— О, Боже! – Робин се свлече в ръцете на Блейк.
— Мисля, че тези неща принадлежаха на Тара – обяви Прескът и отново повика полицаите да приберат доказателствата.
Мелани се свлече по стената на пода. Тялото й бе омекнало като на парцалена кукла.
Робин коленичи до сестра си.
— Може ли някой да донесе чаша вода, моля?
След секунди се появи единият полицай с пластмасова чаша с вода и Робин я доближи до устните на сестра си. Мелани гневно я отмахна с ръка. Тя прелетя през стаята, удари се в краката на шерифа и остави след себе си змиевидна мокра следа.
— Къде е Ландън сега? – попита Прескът.
Мелани не каза нищо.
Шерифът погледна към Робин.
— Къде е той?
Робин поклати глава.
— Не зная.
— Нали съзнавате, че не правите на момчето никаква услуга, като не ни сътрудничите? Така или иначе ще го намерим, и съм сигурен, че в интерес на всички е, никой да не пострада.
— Не знаем къде е – повтори Робин. – Някъде навън е цялата сутрин.
— С Касиди ли?
— Бяха излезли, когато се събудихме. Предполагаме, че са заедно.
Прескът въздъхна дълбоко.
— Което означава, че Касиди може би е в опасност.
— О, Боже – проплака Робин, сещайки се за зачеркнатото лице на Касиди по рисунките. Точно, като на майка й. – О, Боже – изхлипа за трети път.
— Не ме интересува какво сте намерили – обади се Мелани с толкова равен глас, сякаш бе изгладен е парна ютия. – Ландън никога не би наранил Касиди. Той винаги я е закрилял.
— Струва ми се, че е време да почнеш да ни казваш истината, не мислиш ли? – попита шерифът.
— За какво говорите? – почуди се Робин.
— Мелани – подхвана Прескът и в гласа му се долови неочаквано нежна нотка. – Не си сигурна къде е бил Ландън в нощта на стрелбата, нали така?
Мелани не каза нищо. Не се налагаше. Лицето й говореше вместо нея.
— Един човек е мъртъв – продължи той, – а баща ти и едно дванайсетгодишно момиче бяха тежко ранени. Виж, разбирам желанието ти да защитиш сина си, но като продължаваш да ни лъжеш, не само не го защитаваш, а го подлагаш на опасност да бъде убит.
Мелани отправи празен поглед напред в нищото. Минаха няколко секунди, преди да проговори.
— Той имаше тежък ден – подхвана с чужд глас. – Клатеше се и крачеше. Не искаше да говори с мен. Не искаше нито да рисува, нито да разглежда комикси. Не можех да го успокоя. Обадих се на Дони…
— Дони Уорън ли? – попита объркан шерифът.
— Дони винаги е бил много добър с него. Извежда го на разходка с мотоциклета си, яздят заедно. Той знае как да го предразположи, когато аз не успявам. Затова му се обадих и му казах, че съм разтревожена. Той веднага дойде тук и взе Ландън в ранчото си.
— Искаш да кажеш, че Ландън е бил с Дони Уорън през онази нощ?
— Да.
— Цяла нощ ли?
— Не зная. Бях изтощена, затова взех приспивателно и си легнах.
— Значи нямаш представа по кое време се е върнал Ландън?
Мелани поклати глава.
Робин се мъчеше да разбере какво става. Бижутата на Тара бяха намерени в стаята на Ландън, уличавайки го в убийството й. Сестра й току-що бе признала, че Ландън е бил е Дони Уорън поне през една част от нощта, което уличаваше и Дони. Какво означаваше това?
— Ами Алек? – попита тя. Ако Ландън е бил с Дони през онази нощ, това не оневиняваше ли брат й?
— Всички те може да са действали заедно – заяви шерифът, смазвайки надеждата й като буболечка. – Касиди така и не каза със сигурност колко мъже е имало в къщата онази нощ. И не забравяйте маската за ски, която полицията на Сан Франциско намери в апартамента на брат ви.
— Което би могло и да е съвпадение.
— Никога не обръщам внимание на съвпаденията в разследването на убийства – каза шерифът и се отправи към вратата.