— Но Дони дори не познаваше Алек – възрази Мелани. – В това няма никакъв смисъл. Какъв мотив би могъл да има? Какъв мотив би имал Ландън?
Шерифът не отговори, но Робин предположи, че според него, мотивът на Алек е бил личен, а на Дони финансов. А що се отнася до Ландън, вероятно комбинация от двете. А може Ландън да е бил просто удобна пешка, използвали са го само, за да влязат в къщата, без да събудят подозрения.
— Какво ще стане сега? – попита Блейк.
— Ще посетим Дони. Той не знае какво се е случило тук, нито, че сме намерили нещо. Да се надяваме, че ще открием Ландън и Касиди. Стискайте палци, никой да не направи нещо глупаво и момичето да е добре.
О, Боже. Касиди…
— Идвам с вас – каза Мелани и започна да се изправя, залитайки.
— Не.
— Вие ще изплашите Ландън. Той лесно изпада в паника… Не искам да пострада. Моля ви. Може да помогна.
Робин си помисли, че за пръв път в живота си чува сестра си да се моли за нещо.
— Ние също идваме – заяви тя, и Блейк кимна в съгласие.
Прескът въздъхна.
— Добре. Но ще стоите настрана и ще правите, каквото ви кажа. Давате ли дума?
Робин и Блейк кимнаха тутакси, Мелани след малко.
Шерифът нареди на един от полицаите да остане в къщата, в случай, че Ландън и Касиди се върнат. Прати друг в съда да вземе заповед за обиск на къщата и имота на Дони, после се качи, заедно с останалите в колата. Блейк седна зад волана на своя лексъс, а Робин и сестра й се настаниха на задната седалка.
По страните на Мелани се стичаха сълзи и Робин инстинктивно се пресегна и я хвана за ръката.
За нейна безкрайна изненада, Мелани не се отдръпна.
39
Харлито на Дони Уорън бе паркирано на обичайното си място отстрани на хижата, когато малката процесия зави по алеята му. Старият му шевролет бе оставен по-надолу по пътя, по-близо до обора.
— Май си е вкъщи – каза Мелани, докато Блейк паркираше зад колата на шерифа.
Миризмата на коне удари Робин веднага, щом отвори вратата. Тя кихна няколко пъти.
— Наздраве – каза Мелани и всички слязоха.
— Вие останете тук – нареди шерифът.
— Ами Ландън?
— Ако ми потрябвате, ще ви извикам.
— Моля ви, не го наранявайте – проплака Мелани.
Робин видя как шерифът и полицаите обградиха малката дървена колиба и приближиха до вратата е ръце на кобурите си. Тя зарея поглед наоколо, но не видя нищо, освен декари суха, пожълтяла трева. В далечината не се виждаха никакви ездачи, галопиращи радостно сред празното пространство. Ако Ландън и Касиди бяха тук, те се намираха или в къщата, или в обора.
Шерифът почука на вратата и тя се отвори почти моментално. Появи се Дони, по джинси и бяла тениска, подчертаваща бицепсите му. Косата му бе несресана и падаше небрежно на челото.
— Шерифе – поздрави той и вдигна ръка, която спря по средата на движението си. – Какво мога да направя за вас?
— Ландън тук ли е?
— Ландън? Не. Защо? Случило ли се е нещо?
— Само се опитваме да намерим момчето. Помислихме, че може да е тук.
— Не е тук.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен.
— Има ли шанс да е в обора?
— Поне аз не зная за такова нещо. Можете да проверите лично, ако желаете.
Шерифът направи знак на единия от полицаите да го стори.
— Какво става? – попита Дони и измести очи към Мелани.
— Кога за последен път видя Ландън?
— Преди няколко дни. Защо?
— Ами Касиди?
— Касиди ли? Какво за нея?
— Виждал ли си я?
— Не. Не съм виждал Касиди отпреди…
— … да я прострелят?
— Точно така – отговори Дони.
— И ти нямаш нищо общо с това, нали? – почти небрежно попита Прескът, сякаш му бе хрумнало случайно.
Лицето на Дони първо замръзна, после се разля в широка усмивка.
— Това някаква шега ли е? Да не е скрита камера?
— Не е шега, Дони.
— Я, почакай. Да не си мислиш, че имам нещо общо със стрелбата? – Той се втренчи в Мелани. – Да не мислиш, че съм застрелял баща ти?
Мелани пристъпи напред.
— Не, не мисля. Честно.
— Стой настрани – предупреди я шерифът.
Робин се пресегна да хване сестра си за ръката, но Мелани я отблъсна и продължи напред.
— Нито за миг не съм си помислила, че имаш нещо общо със случилото се – заяви Мелани на Дони. – Нито, че Ландън има нещо общо.
Вторият полицай й препречи пътя.
— Ландън? – Дони отново насочи вниманието си към шерифа. – Ти мислиш, че Ландън има нещо общо?
— Те смятат, че сте го направили заедно – обясни Мелани. – И с Алек също.