— Касиди се обади рано сутринта. Беше много разстроена и каза да ида да я взема.
— А Ландън?
— Той е като нейна сянка, човече. Не я пуска никъде, без него. Знаеш какъв става…
— Какво правиха те тук?
Кени сви рамене. Ребрата му ясно се очертаха под тънката кожа.
— Сещаш се.
— Не се сещаме – озъби се Мелани. – Точно затова те питаме.
— Поотпуснахме се, пушихме малко трева.
— Дал си на сина ми марихуана?
Да не говорим, че я е дал и на дванайсетгодишно момиче, помисли си Робин.
— Не е като да е за първи път – оправда се Кени.
— Не мога да повярвам – каза Мелани. – Това е последното, което му трябва на шерифа.
Тялото на Кени се стегна.
— Кой говори нещо за шерифа?
— Знаеш ли къде са Ландън и Касиди сега? – попита Робин. Кени сви рамене.
— Вкъщи, предполагам. Качиха се на колата на един мой съсед.
— Кога тръгнаха?
Кени гледаше объркано.
— Колко е часът?
Робин си погледна часовника.
— Наближава дванайсет.
— На обяд?
— Не, полунощ – вбеси се Мелани. – Разбира се, че на обяд, идиот такъв.
— Хей – каза Кени, като изглеждаше едновременно обиден и на ръба на безсъзнанието.
— Да вървим – каза Блейк.
— Чакайте – намеси се Кени. – Ще дойда с вас.
— Не – възрази Робин. – Ти оставаш тук. Ако Ландън или Касиди се върнат или се свържат с теб, ще ни се обадиш незабавно. Става ли? Разбираш ли ме?
Кени вдигна ръка, отдавайки подигравателно чест, но пръстите му се разминаха с челото с няколко сантиметра.
— Йес, капитане.
Мелани бе вече наполовината път надолу.
— Да вървим, хора – провикна се тя. – Нямаме цял ден на разположение.
40
Мелани изскочи от колата, преди още Блейк да е спрял напълно на алеята пред дома й. Полицаят, когото Прескът бе оставил в къщата, не се виждаше никакъв, нито пък колата му.
— Ландън? – провикна се Мелани, щом отвори входната врата. Робин я следваше по петите. – Касиди?
Никакъв отговор.
— Ландън? – викна отново тя и се втурна нагоре по стълбите.
Робин провери набързо стаите на долния етаж.
— Касиди? – извика и тя. Но от нея нямаше и следа.
— Тук горе – изкрещя Мелани на ръба на паниката.
— О, Боже – изпъшка Робин и сграбчи ръката на Блейк, който бе дотърчал до нея.
Мелани ги чакаше горе на стълбите, с треперещи ръце и посивяло от напрежението лице. Вратата към стаята на Ландън бе отворена. Стаята беше празна.
— Какво? – попита Робин.
Мелани посочи на другата страна, към отворената врата на стаята на Касиди.
— Какво има? – попита отново Робин. – Тя там ли е? Тя…?
— На леглото е. Не мърда.
Робин се откъсна от Блейк, втурна се в стаята на Касиди и се приближи към дребната фигурка, просната с лицето надолу върху леглото.
— Касиди – повика я тя и протегна треперещата си ръка към рамото на момичето. Очите й обходиха леглото за следи от кръв. – О. Боже. – Да не би Ландън да я бе удушил с голи ръце?
— Робин?
Робин ахна, когато Касиди се извърна и я погледна.
— Какво има? Добре ли си?
— О, Боже. О, Боже – проплака Робин, сграбчи детето в прегръдките си и направи знак на другите да влязат. – Тя е добре. Тя е добре!
— Мамка му – изруга Мелани. Изплаши ни до смърт, по дяволите!
— Не разбирам – каза Касиди.
Робин долови слабата миризма на марихуана в косата й.
— Къде е Ландън? – попита Мелани.
— Не зная. Той тръгна с онзи полицай.
— За какво говориш?
Касиди разтри сънливите си очи.
— Когато се прибрахме вкъщи, онзи полицай чакаше отпред. Той каза на Ландън да се качи в патрулната кола и потеглиха. На мен не ми беше добре и се качих да си легна. Май съм заспала.
— Кога се случи това?
Тя погледна към часовника на Робин.
— Може би, преди около час.
— Трябва да вървя – заяви Мелани.
— Почакай – спря я Робин. – Къде отиваш?
— В управлението. Да се надяваме, че не са арестували Ландън все още.
— Защо ще арестуват Ландън? – попита Касиди.
— Обади се на Макалистър – разпореди се Мелани. – Кажи му да дойде там.
— Аз ще те закарам – предложи Блейк. – Не си в състояние да шофираш.
Поне веднъж Мелани не започна да спори.
— Аз ще остана с Касиди. Обадете ми се веднага, щом узнаете нещо – провикна се след тях Робин. После бръкна в джоба на джинсите си, извади мобилния телефон, звънна в офиса на адвоката и предаде на асистентката му инструкциите на Мелани.
— Нищо не разбирам. Защо ще арестуват Ландън? – попита отново Касиди.
Робин й разказа за обиска и какво бяха намерили.