— А какво е другото?
— Ти на колко си, Кени… на осемнайсет?
— Деветнайсет – поправи я той.
— Касиди е на дванайсет. – Робин отново си погледна часовника. Молеше се Блейк и шерифът вече да идват насам.
— Е, и? През юли ще стане на тринайсет – каза Кени. – Шест години не са чак толкова голяма разлика.
— Толкова голяма е, когато си на тринайсет.
— Баща ми все разправяше за една кънтри певица, дето се оженила за братовчед му, когато била на тринайсет.
Робин усети как коленете й се подгъват и се опря на стената.
— Да не би да казваш, че искаш да се ожениш за Касиди?
— Е, не сега, разбира се – отвърна той. – Но може би след няколко години, когато щатът каже, че вече е законно.
— Това няма да стане, Кени.
— Няма, ако я вземете в Лос Анджелис, няма да стане. – Той погледна към Касиди и отново заговори възбудено. – Заради него е, нали? Затова изведнъж и толкова отчаяно искаш да идеш в Лос Анджелис.
— Пак говориш като луд, Кени – каза Касиди.
— Никъде няма да ходиш без мен, Касиди. Ние си имахме планове.
— Планове ли? – попита Робин. Какви планове?
— Плановете се променят.
— Всичко е толкова преебано – поклати глава Кени. – Ти каза, че ме обичаш. Каза, че искаш да бъдем заедно. „О, Кени, толкова ми е хубаво. Обожавам като ме докосваш така“ – имитира момичешкия й глас той. – „Искам да сме заедно завинаги“.
— Той лъже. Никога не съм казвала това.
— Каза ми, че има само елин начин това да се случи някога.
Касиди стана бавно от стола си, с разширени от ужас очи.
— Какво искаш да кажеш? Че ти си застрелял татко Грег? Че ти си убил мама?
Очите на Кени се замятаха из стаята като късчета стъкло в детски калейдоскоп. Той тръсна глава, сякаш отчаяно се опитваше да събере късчетата в едно цяло, така че да придобият смисъл.
— Почакай каза той. – Какво става? Какво правиш?
— Как можа?
— Ти да не ме хвърляш на кучетата? – Взе да мести поглед от Касиди към Робин, после обратно. – Не. Няма начин. Ако аз затъна и ти потъваш.
— Ти си луд – каза Касиди. – Той е луд – обърна се към Робин тя.
— Аз ли съм луд? – изкрещя Кени, скочи и удари бирата си в масата с такава сила, че тя се счупи в ръката му. От отворената му длан потекоха бира и кръв. – Не съм аз този, който отнесе лицето на майка й!
— О, Боже! – извика Робин.
— Той лъже – провикна се Касиди. – Ти си проклет лъжец, Кени Стейпълтън!
— Цялата работа беше нейна идея.
— Не!
— Искаш ли да знаеш как стана? – обърна се Кени към Робин. – Ще ти кажа как точно се случи.
— Не го слушай, Робин. Той е пиян и надрусан с кокаин.
— На майка й не й харесваше да се мотая постоянно наоколо – продължи Кени, без да й обръща внимание. – Взе да подозира, че нещо става. И беше права. Ние се чукахме като зайци. От месеци.
— Той си измисля всичко – разплака се Касиди. – Кълна се…
— Майка й казала, че не може да се вижда повече с мен и на Касиди й писна, заяви, че майка й нямала право да й казва нищо, че й съсипвала живота. Каза, че майка й кръшка на баща й и се кани да избяга с някакво старо гадже, което щяло да значи, че нямало вече да има голяма къща, пари за нови дрешки, нищо. Каза, че майка й щяла да провали всичко и че ние трябвало да я спрем.
— Казах му, че мама изневерява на тати, и че се боя, той да не разбере и да не се разведе с нея, и че това ще съсипе всичко, да, това е вярно – обясни Касиди, преглъщайки сълзите си. – Бях разстроена и имах нужда да споделя с някого. Мислех, че Кени ми е приятел. Мислех, че мога да му имам доверие.
— Онази нощ Касиди чула майка си да говори по телефона с брат ти – продължи Кени, без да й обръща внимание. – Двете се скарали жестоко и тя ми се обади. Каза, че не можем да чакаме повече, че през седмицата щели да инсталират охранителните камери, затова трябвало да се погрижим за нещата веднага, и затова да си донеса пистолета. Аз отидох в къщата. Касиди ме пусна вътре. Майка й ме видя и веднага се разкрещя. Баща й ми заповяда да напусна. Аз си извадих пистолета и им казах да си затварят устите. Касиди вече беше взела пистолета, дето баща ти го криеше в спалнята си. Мамка му, трябваше да я видиш. Проклетото нещо беше по-голямо от нея. Държеше го, насочено към майка си, докато не принудих баща ти да отвори сейфа. Касиди знаеше, че баща ти държи голяма сума в брой там, а на нас щяха да ни трябват, за да започнем живота си заедно, щом нещата се укротят. Майка й плачеше и й се молеше да помисли какви ги върши, казваше й, че я обича и тем подобни. Точно тогава Касиди я застреля. – Той се ухили. – Застреля я право в шибаното лице. А после просто продължи да гърми по нея. Нямах голям избор, освен да довърша господин Дейвис. После поразбъркахме мястото, за да изглежда като нахлуване и кражба.