— Какво стана?
— Беше наръгана. Но ще се оправиш. За късмет, раната е по-скоро хоризонтална, отколкото вертикална. Не са засегнати жизненоважни органи. Лекарите те зашиха. Двайсет и шест шева. Дадоха ти доста силни болкоуспокояващи, така че може да си малко замаяна за известно време.
— През последния половин час ту идваше в съзнание, ту го губеше отново – каза Мелани.
Събитията от следобеда почнаха да просветват в съзнанието й като отблясъци на дискотечна лампа, създавайки серия от замръзнали, ярки образи. Тя ахна, когато Кени изскочи от един такъв образ и се хвърли към друг.
— Какво има? – попита Блейк.
— Кени Стейпълтън – произнесе Робин. – Той избяга ли?
— Целият наличен полицейски състав е навън да го търси – отговори шериф Прескът. – Докато не бъде хванат, полицаи ще охраняват къщата ви.
— Всичко това е по моя вина – проплака Касиди. – Трябваше да ви кажа за Кени.
— Да, трябваше – потвърди Мелани. – Ландън и Алек са в затвора, заради теб. Едва и Дони Уорън не го прибраха заедно с тях. Ти докара много мъка на толкова хора.
— Съжалявам. Просто бях много уплашена.
— Важното е, че сега вече знаем всичко – заяви шерифът.
— Всичко ли? – попита Робин и в ушите й отекнаха някои от най-странните обвинения на Кени.
— Предадох на шерифа всички ужасни неща, които Кени каза – обясни Касиди.
— Точно, когато си решил, че си чул всичко. – Прескът поклати глава. – Ще се отбия у вас по-късно да снема формалните показания от двете ви.
— Ами брат ми и племенника ми? – попита Робин.
— Щом взема показанията ви, ще можем да се заемем с освобождаването им.
— Слава Богу.
— Слава на Касиди – добави шерифът.
Само че, тъкмо показанията на Касиди бяха натопили Алек и Ландън на първо място, помисли си Робин. Нейните думи бяха свързали двамата мъже. Тя умишлено бе отклонила подозренията от Кени, описвайки стрелците като едри и мускулести. Дали го бе направила от страх, както твърдеше, или имаше нещо по-зловещо в цялата работа?
Какво пропускам?
Робин отхвърли тревожните си въпроси. Касиди беше на дванайсет години, за Бога. Дете.
Дете, което бе в състояние да обсъжда убийството на майка си, а в следващото изречение – отвращението си от червените дъвчащи бонбони. Дете, което не само устоя, но и се наложи над завършен престъпник, като Дилън Кембъл; дете, което с удоволствие пренебрегна жестоко злочестата си баба; дете, което бе имало повече възможности от Кени Стейпълтън да подхвърли уличаващи доказателства в стаята на Ландън.
Затова ли Ландън бе унищожил лицето й на скиците си? Дали бе разбрал какво се беше случило през онази нощ?
Робин си представи снежния глобус с въртящата се малка балерина. Касиди може да е намерила глобуса, когато е подхвърлила маската. Може тя да го е взела в стаята си. Тя е била и в апартамента на Алек в Сан Франциско. Може да е забелязала ски маската в гардероба му и да я е използвала, когато е съставяла плана за убийството на майка си и пастрока си.
Само че, тя също беше простреляна, напомни си Робин. Същинско чудо бе, че и тя не умря.
Що за чудовище би застреляло дванайсетгодишно момиче?
Но тогава дойде още по-тревожният въпрос: ами ако чудовището е дванайсетгодишно момиче?
— Кога мога да си ида вкъщи? – попита Робин и отново изостави догадките си. Болкоуспокояващите оказваха влияние на преценката й, караха я да бълнува.
— Веднага, щом докторът даде разрешение.
— Мислиш ли, че си достатъчно силна да напуснеш болницата? – попита Блейк.
— Така мисля.
Сякаш по даден знак доктор Арла Симпсън влезе в стаята със стетоскоп на врата си.
— Виж ти, виж ти. Я кой е дошъл в съзнание.
— Здравей, Арлийн. – Робин заби нокти в дланите си, да провери дали е будна, или все още се намираше в един от странните си сънища.
— Сега съм Арла – усмихна се докторката. – Ти доста ни уплаши. Имаш късмет, че раната изглеждаше по-зле, отколкото бе в действителност. Всъщност нараняването е повърхностно, макар да съм сигурна, че адски боли. И така ще е навярно още известно време. Поне ще си имаш интересен белег, за който да разказваш на внуците си.
— Всъщност е доста секси – заяви Блейк.
Арла погледна от Робин към Блейк, после обратно.
— Той е закрилник – прошепна тя, намести стетоскопа си и го постави на гърдите на Робин. – Хубав силен сърдечен ритъм. – Пресегна се към апарата за кръвното на стената до главата на Робин и уви ръкава му около ръката й.