Выбрать главу

Робин усети как налягането се повишава, докато ръкавът затягаше хватката си, сякаш гладна боа се бе залепила за ръката й и се увиваше към врата й, канейки се да я погълне цялата.

— Кръвното налягане е малко високо, но това се очаква, при тези обстоятелства. – Арла махна апарата. Ще ти напиша рецепта за антибиотици и няколко болкоуспокояващи за после, когато действието на сегашните отмине. Утре ще дойдеш пак, за да сменим превръзките и да те прегледаме отново. Засега, ако се чувстваш готова, можеш да си вървиш. Арла я потупа по коляното и излезе от стаята.

— Благодаря. Блузата ми…

— Доказателство – отсече шерифът.

— Донесох някои дрехи от къщи – обади се Мелани.

— Благодаря ти.

— Може ли да видим тати, преди да си тръгнем? – попита Касиди.

Робин кимна.

Касиди се засмя и Робин сякаш видя Тара.

Някой е застрелял Тара в лицето, помисли си тя. Някой е разрязал голия й портрет на две, което предполагаче нападението е било лично и разпалено от ярост. Касиди бе признала, че е била ядосана на майка си.

Достатъчно ядосана, че да я застреля ли?

— Робин? – повика я Касиди. – Нещо не е наред ли?

— Какво?

— Ти сякаш се вцепени.

— Искаш ли да извикам отново лекарката? – попита Блейк.

— Не, добре съм.

— Ще ви оставя малко насаме – каза шерифът и се от прави към вратата. Ще се отбия след няколко часа да взема онези показания, ако не възразявате.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре – заяви Мелани. – Никога не ми е минавало през ум, че ще кажа тези думи – добави тя, след като той бе излязъл.

Робии позволи на Блейк да й помогне да стане от леглото, да махне болничната нощница и да облече свободната лятна рокля, която Мелани й бе донесла от къщи.

— Ще докарам инвалидна количка – предложи Касиди.

— Сладурана – отбеляза Блейк.

Дали?, неволно си помисли Робин. Възможно ли бе всичко, което Кени бе казалда е истина?

— Сигурна ли си, че си готова за това? – попита Блейк, когато Касиди се върна с количката. – Лицето ти е малко…

— Смръщено ли? – — попита примирено Робин.

Блейк се разсмя.

— Но пак симпатично, въпреки това.

Робин се отпусна на черната кожена седалка на количката и Блейк я избута през вратата, вън от спешното отделение и надолу по коридора към другото крило. Касиди и Мелани вървяха до тях.

— Я, това пък ако не е нашето чудодейно момиченце – възкликна една сестра и се отправи към Касиди с отворени обятия. Как си, ангелчето ми?

— Добре – отвърна на прегръдката й Касиди.

Нашето чудодейно момиченце, повтори си наум Робин. Какво пропускам?

Касиди бе простреляна и едва не умря. Бе истинско чудо, че оживя, че куршумът бе пропуснал и сърцето, и белите дробове.

Няма как някой да планира подобно нещо. Никой не бе чак толкова добър стрелец.

Освен, ако Кени изобщо не бе добър стрелец.

„Май не е толкова лесно да улучиш целтакакто изглежда по телевизията.“

„Добре, че онова момче няма добър прицел.“

О, Боже.

— Какво има? – попита Мелани.

— Робин – обади се и Блейк, – добре ли си?

— Предполагам, че сте дошли да видите баща си – каза сестрата и прекъсна догадките й.

— Как е той?

— Доста е отпаднал отговори сестрата. – Не му остава много.

Касиди сграбчи ръката на Робин.

— Не се налага да влизаш – каза й Робин.

— Не, ще вляза. Трябва да го видя. Да се сбогувам.

— Тогава хайде да почваме с това шоу. – Мелани решително влезе в стаята на баща им.

Блейк избута количката на Робин през вратата. Тя моментално отбеляза, че лицето на баща й, което някога имаше твърдо изражение, сега бе станало пепелявосиво. Устните му бяха полуотворени, страните хлътнали, сякаш смучеше лимон.

— Май ще е дотук – каза Мелани.

Касиди се доближи до леглото. Страничните подпорки бяха спуснати и тя можа да положи глава на гърдите му.

— О, горкият тати.

Какво не е наред в тази картина?

Робин гледаше лицето на баща си и почти очакваше той да отвори очи и да изрече името на Касиди, както последния път, когато бяха тук заедно.

— Касиди – бе проплакал той.

Толкова се радваше да я види. Толкова облекчен, че е жива и е добре.

Освен, ако изобщо не е бил радостен, помисли си Робин. В този момент Касиди се протегна и го целуна по страната. Освенако не е изпитвал никакво облекчение, а точно обратното.