Дали, вместо да изпитва облекчение и радост, че вижда доведената си дъщеря, той не се е опитвал да покаже, че тя е човекът, който го е прострелял?
— Трябва да вървим – каза Мелани.
Те излязоха от стаята.
— Мислите ли, че ще иде на по-добро място? – попита Касиди.
— По-добро от Ред Блъф? – зачуди се Мелани. – Трудно е да си го представи човек.
Пътуваха към къщи в мълчание. Робин се изгуби в сложния лабиринт от противоположни мисли. Когато Блейк най-сетне паркира на алеята пред дома на Мелани, Робин почти бе убедила сама себе си, че подозренията й са смешни и неоснователни. Щом минеше въздействието на лекарствата, тя щеше отново да мисли ясно.
Блейк изключи двигателя и заобиколи колата да отвори вратата на Робин, а Мелани и Касиди слязоха от задната седалка.
Касиди моментално се озова между Робин и Блейк и ги прегърна през кръста.
— Може ли да поръчаме пица за вечеря? – попита тя.
43
Шерифът пристигна с един полицай точно когато привършваха с пицата.
— Това е полицай Райнхард – Прескът представи по-младия мъж и двамата се присъединиха към Робин, Блейк, Мелани и Касиди на масата в трапезарията. Шерифът свали шапката си и я сложи на стола до себе си, после измъкна малко записващо устройство от джоба си, а полицай Райнхард извади тефтер и химикалка. – Преди да започнем, имам някои добри новини – обяви шерифът. – Преди един час арестувахме Кени Стейпълтън.
— Какво облекчение. – Блейк се пресегна и стисна ръката на Робин.
— Къде го открихте? – попита Касиди.
— У баща му. Всъщност точно баща му го издаде. Интересуваше се, дали не му се полага парична награда.
— Семейства – измърмори Мелани, докато разчистваше чиниите от вечерята и ги отнасяше в кухнята.
— Как се чувстваш? – Прескът попита Робин.
— Уморена, боли ме.
— Ще се постараем всичко да мине възможно най-безболезнено.
— Кени каза ли нещо за… сещате се? – попита Касиди.
— Нека не се тревожим за Кени точно сега. В момента много по-интересно ми е ти какво имаш да ни кажеш. И този път, млада госпожице, искам истината.
— Истината, и само истината – произнесе Касиди със срамежлива усмивка.
Тази усмивка прати неприятна тръпка по гръбнака на Робин. Касиди бе разказала толкова много истории за онази нощ. Щяха ли някога да узнаят цялата истина за случилото се?
— Добре – заяви Прескът. – Ритай топката тогава, Касиди. – Той погледна през масата към Робин. – Бих желал ти да почакаш в друга стая, ако не възразяваш. За да гарантираме, че нейните показания няма да повлияят на твоите.
— Разбирам. – Робин се оттласна от масата и Блейк й помогна да се изправи на крака.
— Не може ли Блейк да остане? – попита Касиди. – Моля? За подкрепа. Ще се чувствам много по-добре.
Блейк погледна към Робин.
— Стига шерифът да не възразява. – Тръпката в гръбнака на Робин си проправи път в гръдния й кош и почна да се увива като змия в клетка.
— Ако не прекъсвате и не се намесвате по никакъв начин – каза Прескът на Блейк, – няма проблем да останете.
— Ще останеш ли?
— Ти ще се справиш ли? – попита Блейк Робин.
— Ще съм добре. – Тя бавно тръгна към кухнята. Само за миг погледна назад и видя Касиди да се протяга към ръката на Блейк.
— Какво става там? – попита сестра й, когато Робин влезе в кухнята.
— Шерифът взема показанията на Касиди.
— Чудя се какви ли ще са този път. – Мелани сложи последната чиния в съдомиялната и я пусна.
— Мислиш ли… – започна Робин, но спря. – Не, прекалено е налудничаво.
— Налудничаво е относително понятие тук. Какво дали мисля?
Робин погледна гузно към трапезарията.
— Мислиш ли, че има някаква вероятност Кени да казва истината за Касиди?
Двете сестри се взираха една в друга няколко дълги секунди. Очите им измерваха бездната от недоверие помежду им.
— А ти? – попита Мелани.
Стаята се изпълни със звука на връхлитаща вода в съдомиялната.
— Имам нужда да направиш нещо за мен – каза Робин на сестра си. – И не бива да задаваш въпроси. – Тя затаи дъх, очаквайки Мелани да възрази.
— Какво ти трябва? – попита просто Мелани.
— Ето те и теб – каза Блейк, когато влезе във всекидневната около четирийсет минути по-късно. Касиди вървеше по петите му. – Как се чувстваш?
Робин седеше на дивана, по телевизора вървеше някакво тъпо риалити шоу, а сърцето й биеше толкова силно, че тя се боеше шевовете на корема й да не се скъсат. Дали можеха да забележат колко е нервна?