— Добре съм – отговори тя.
— Изглеждаш много уморена – забеляза Касиди.
— Беше дълъг ден. Как мина там?
— Добре.
— Тя се справи чудесно – похвали я Блейк и Касиди засия. – Къде е Мелани?
Горе. Каза, че й стигали драмите и отива да си легне.
— Това е то, нашето момиче. – Блейк седна до Робин и взе ръката й в своите.
— Шерифът поръча сега ти да идеш – каза Касиди и се сгуши до Блейк.
В съседната стая звънна телефон. Робин чу шерифът да говори тихо. След няколко секунди той застана на прага на всекидневната с някак изумено изражение.
— Какво има? – попита Робин.
— Обадиха се от болницата – отвърна Прескът. – Баща ви…
— Тати е мъртъв? – изпищя Касиди.
— Не. – Шерифът вдигна ръце във въздуха. Жестът отразяваше изумлението в очите му. – Там е работата. Събудил се е.
Робин смъкна краката си от дивана. Главата й бе така замаяна, че се боеше да не припадне.
— Не разбирам. Как може да се е събудил? Току-що го видяхме. Докторите бяха сигурни, че няма да изкара нощта.
— Докторите не могат да си го обяснят. В един момент човекът е бил на прага на смъртта, в следващия вече е буден и говори.
— Той говори? – попита Касиди.
— Изглежда, че не могат да го накарат да млъкне. Явно трябва да отида там веднага.
— И ние ще дойдем с вас. – Робин се пресегна към ръката на Блейк за подкрепа, докато се изправяше. – Мелани – провикна се тя, когато наближиха стълбището. – Мелани, слез долу. Татко! Събудил се е!
Последваха шерифа до външната врата.
Само Касиди остана на място.
— Чакайте! – изпищя тя, когато Прескът хвана топката на бравата. – Не можете да отидете.
Всички спряха.
— Не можете да отидете – повтори и взе да мести очи от шерифа към Блейк, към Робин, после към върха на стълбите, където бе застанала Мелани, и накрая обратно към Робин.
— Не разбирам – произнесе Робин.
— Моля ви – каза Касиди. – Не можете да идете.
— Защо не?
— Защото трябва да ви кажа нещо.
Шерифът затвори вратата.
— Слушаме те – подкани я Робин.
— Аз излъгах. – Касиди заби очи в пода.
— Излъгала си. – Повтори Прескът.
Мили Боже.
— Да. Преди. И в показанията си. Излъгах.
— За кое? – попита Прескът.
— За случилото се онази нощ.
— Добре, Касиди – каза шерифът. – Преди да кажеш още нещо, трябва да ти прочета правата.
— Зная си правата. Отказвам се от тях. Нямам нужда от адвокат. Трябва да ви кажа истината, преди да говорите с тати.
— Добре – заяви шерифът.
— Това, което Кени каза, е истина – започна Касиди.
Робин се облегна на Блейк. Мелани слезе по стълбите.
— Да не би да ни казваш, че ти си убила майка си?
— Не е, каквото си мислите.
— Не си ли я застреляла?
— Да, направих го. Застрелях я. – Тя погледна право в очите на Робин. – Но имаше причина.
— И причината е, че тя е щяла да разруши охолния ти животец като избяга с брат ми ли? – намеси се Мелани.
— Не. Не го направих затова.
— Защо тогава? – попита Робин.
— Защото…
— Защото какво?
Погледът на Касиди се измести към Блейк, гласът й притихна до шепот.
— Защото… защото тя знаеше за тати.
— Искаш да кажеш, че е знаела за авантюрите му ли? – попита Робин.
— Не. Искам да кажа… Искам да кажа, че знаеше за тати и мен… какво ми направи, какво ми правеше, откакто станах на шест години.
Какво?
— Да не твърдиш, че баща ти те е насилвал? – попита шерифът.
— Ти, лъжлива малка кучка! – избухна Мелани.
— Не лъжа. Истина е. Насилваше ме постоянно, откакто се ожени за мама. А тя знаеше всичко и не направи нищо да го спре.
Защо ли това ми звучи толкова познато? – зачуди се Робин.
— Той ме насилваше – не спираше да повтаря Касиди. – А мама знаеше и допусна да се случи. Не й пукаше.
Любимото ми шоу „Кървящи сърца“, припомни си думите на Касиди Робин. „Това е Пени. Току-що каза на близначката си, Емили, че баща им я е насилвал от години и сега горката Емили не знае на какво да вярва.“
Спомни си, че Касиди бе подслушала разговора й с Мелани при гроба на майка им за многобройните афери на баща им. „Тя е знаела през цялото време“, бе казала Робин на сестра си. Касиди тогава стоеше само на метър от тях.
Детето заимстваше безразборно, осъзна Робин. По малко оттук, по малко оттам. Използваше всяко нещо, за което инстинктите й подсказваха, че ще свърши работа. Разигравала ме е през цялото време.