— Щеше да избяга с Алек и да ме остави с него. Затова се обадих на Кени и му разказах всичко. И тогава решихме какво трябва да се направи.
— Решили сте да убиете майка ти и пастрока ти – заключи шерифът.
— Трябваше да го направя. Не разбирате ли?
— Разкажи ни какво се случи.
Касиди сви рамене.
— Стана почти така, както разказа Кени. С майка ми се карахме цяла нощ. Аз се обадих на Кени. Той дойде. Направихме, каквото трябваше – потвърди отново тя.
— Точно, както е трябвало да натопиш Алек и Ландън ли? – попита Мелани.
— Не. Това не сме го планирали. Поне не веднага. Трябваше да изглежда като нахлуване в къщата. Но шерифът не спираше да задава въпроси. Тогава си спомних, че бях видяла ски маска в апартамента на Алек и си помислих, че това е някаква такава точна подробност, затова казах, че мъжете, които ни простреляха, са носили ски маски. А казах, че са били едри и мускулести, за да не може никой да заподозре Кени. После пък шерифът установи, че Алек е бил в града през онази нощ и някак си всичко си дойде на мястото.
Било е някаква точна подробност? Всичко някакси си дошло на мястото?
— А Ландън? – попита Мелани.
— Аз харесвам Ландън – заяви Касиди. – Но пък това някакси беше по негова вина.
— По негова вина – повтори Робин.
— Почна да става подозрителен, залепи се за мен. Кени каза да не се притеснявам, че дори и да е разбрал и да каже нещо, никой няма да повярва на един малоумен. Обаче за всеки случай, оставихме няколко бижута в стаята му. Тя сви рамене. – Не беше нищо лично. Просто…
— … е трябвало да се направи – казаха едновременно Робин и Мелани.
— Твоето раняване, което едва не те уби, също ли беше част от плана? – попита шерифът.
— Не. Кени трябваше само да ме простреля в рамото, но идиотът не уцели. А сега се опитва да го изкара, сякаш съм някаква психопатка, докато аз само се опитвах да накарам тати да престане да ме насилва. – Тя вдигна длани към устните си, сякаш се молеше. Очите й се напълниха със сълзи. – Моля те, Робин. Трябва да ми повярваш. Аз обичах тати Грег. Въпреки всичко. Обичах го. Все още го обичам. Не ти казах истината, защото не исках никога да узнаваш това за него.
— Направила си го, заради мен?
— Излъгах, за да те предпазя.
— Ти си застреляла баща ми.
— Заради онова, което ми правеше.
— Убила си майка си.
— Защото знаеше и не го спря.
— Тара никога не би позволила на някого да те нарани. Тя те обичаше повече от всичко на света.
— Тя не знаеше нищо за любовта. Никой от тях не знаеше. Постоянно се караха. Тя му изневеряваше. Той й изневеряваше.
Да изневерява на Тара с една баба, за Бога. Това звучи ли като човек, който би насилил сексуално дете?
— Има много думи, с които да се опише баща ми – каза Робин, – копеле, мръсник, задник, идиот, подлец, нещастник, – но „педофил“ не е една от тях.
По страните на Касиди рукнаха сълзи.
— Не ми ли вярваш?
— Ето на какво вярвам – заяви Робин. – Вярвам, че си застреляла майка си и баща ми, защото са ти се изпречили на пътя. И защото си мислила, че ще ти се размине. Може би е било, понеже са се опитали да те спрат да се виждаш с Кени. Може, защото Тара се е канела да напусне баща ми и да прекъсне удобния ти начин на живот. Може да си искала парите, за да идеш в Лос Анджелис и да станеш известен модел. А може да е било комбинация от всички тези неща. Не зная и не ме е грижа особено. Точно, както теб не те беше грижа за Кени, щом видя да ти се открива по-добра възможност. Точно, както не те е грижа нито за Ландън, нито за Мелани, нито за мен, нито за когото и да било, освен за самата теб.
Сълзите на Касиди рязко спряха. Замръзнаха като ледени висулки на страните й.
— Е, в такъв случай, предполагам, че ще е думата на баща ви срещу моята.
— О, струва ми се, че твоите думи ще са ни напълно достатъчни – каза Робин.
— Какво би трябвало да значи това?
— Значи, че баща ми още е в кома.
— Не разбирам. – Касиди стрелна с очи шерифа. – Казахте, че са ви се обадили от болницата…
Мелани вдигна ръка.
— Да, това май бях аз. Шерифът бе достатъчно любезен да се включи в играта.
— Касиди Кембъл – започна шерифът, полицай Райнхард се приближи. – Арестувам те за убийството на Тара Дейвис и…
— Чакайте! Робин, моля те…
— Защо все към нея се обръщаш? – попита Мелани. – Цялата тази шарада бе нейна идея.
Полицай Райнхард издърпа ръцете на Касиди зад гърба й и щракна белезниците на тъничките й китки.
— Искам баща си – заяви Касиди. – Истинския си баща.