— Предполагам, че не е.
— Това какво общо има?
— Бихте ли задоволили любопитството ми – каза шериф Прескът. – Каква беше Тара?
Робин обмисли за кратко отговора си.
— Едва ли съм най-подходящия човек, когото да питате, след като тя явно не е била онази, за която съм я мислила.
— А вие за каква сте я мислила?
— За моя приятелка, като начало.
Още една слаба усмивка.
— Какво друго?
Робин отново се замисли какво да каже за бившата си приятелка, но не се сети нищо. Умът й приличаше на голо платно и независимо колко боя хвърляше отгоре му, нищо не оставаше по него. Тя усети в гърдите й да се надига познатата тревожност.
— Съжалявам, шерифе. Уморена съм и доста объркана. В крайна сметка, не съм сигурна, че съм готова да водя този разговор.
Той кимна.
— Разбирам. Можем да поговорим и по-късно. – Беше нареждане, не молба.
— Ако може само да ми кажете какво се е случило…
Шериф Прескът заби поглед в ботушите си, темето му отразяваше светлината на флуоресцентните лампи.
— На телефон деветстотин и единайсет се е получило обаждане половин час след полунощ по-предната вечер – започна той, вдигна глава и погледна Робин в очите. – Била е Касиди. Изкрещяла, че родителите й са простреляни. После диспечерът чул звук като от изстрел и телефонът замлъкнал. Полицаите отишли в къщата възможно най-бързо. Намерили входната врата отворена, баща ви и Тара лежали на пода във всекидневната, а телата им били на решето от куршуми, лицето на Тара направо било отнесено.
О, Господи. Красивото лице на Тара. Няма го вече. Робин едва потисна силния си порив да повърне и закова поглед във веждите на шерифа, мъчейки се да овладее нарастващата паник атака. Веждите му бяха по-тъмни и по-буйни, отколкото й се бяха сторили в началото. Лежаха като две гъсеници ниско на челото му.
— А Касиди?
— Тя била на горния етаж, в стаята си, просната на леглото. В безсъзнание. Едва дишала. Горнището на пижамата й било цялото подгизнало от кръв. Телефонът още бил в ръката й.
Що за чудовище ще стреля по дванайсетгодишно момиче?, запита се отново Робин. А на глас произнесе:
— Какво друго?
— Сейфът в кабинета бил отворен и празен, изглежда, че който го е направил, е търсел нещо. Разбира се, ние не знаем какво е имало в сейфа. Надявам се вие да можете да ни помогнете по този въпрос. – Той прокара ръка по гладкото си теме. – Чекмеджетата и дрехите във вградения гардероб на родителската спалня били извадени и пръснати навсякъде по пода.
Това нищо не означава, помисли си Робин. Тара никога не е била маниачка по отношение на реда.
— Изглежда също, че пръстените на Тара са били издърпани насила. Нямаше ги на нея, а по безименните й пръсти имаше охлузвания.
Робин си представи пръстена с объл трикаратов диамант и инкрустираната с диаманти халка, купени от баща й за Тара, която без стеснение се перчеше с тях. Не се притесняваше да носи и няколкото ценни бижута, принадлежали някога на майката на Робин, които баща й бе дал на новата си жена, оставяйки Робин и Мелани да се боричкат за по-евтините. Само че на Робин не й бяха останали сили за това и бе отстъпила пред всички претенции на Мелани, задоволявайки се единствено с простичкия пръстен с аметист, който майка й имаше от момиче. Робин си го окачи на тънка златна верижка на врата. Сега пръстите й се вдигнаха към него.
— Бихме искали двете със сестра ви утре сутрин да огледате заедно с нас къщата, ако сте готови за това – заяви шериф Прескът. Думите му отново прозвучаха като нареждане, не като молба. – Да видим дали ще разберете какво може да липсва.
Робин кимна, макар да не виждаше как би могла да помогне. Тя дори не бе виждала новата къща на баща си. Намираше се непосредствено до старата им къща, където самата тя бе отрасла, и в която все още живееха Мелани и синът й.
— Знаете ли колко души са участвали, дали са били повече от един…
— Не знаем – отвърна шерифът, преди още да е довършила въпроса си. – Не валеше. Никога не вали по това време на годината, така че няма оставени следи или нещо подобно. Не е като по телевизията. Все още търсим пръстови отпечатъци, но няма изгледи да открием нещо полезно. Къщата е абсолютно чисто нова. Явно все още са влизали и излизали работници. Плюс това, само преди няколко дни баща ви и Тара са вдигнали голямо парти за освещаване. – Той поклати глава, малките му очи се свиха до тънки цепки, а рунтавите вежди се съединиха в една обща черта. – Да не говорим, че току-що се проведе ежегодното родео и в града имаше много външни хора.