— Колко от тези хапчета изпи, впрочем? – попита Мелани.
Явно недостатъчно, помисли си Робин и си припомни младата лекарка с къса, къдрава червена коса, чиито огромни зелени очи бяха първото нещо, което видя, когато се съвзе на пода в болничната стая на Касиди. Докторката й измери кръвното, прослуша й сърцето, после постави диагноза стрес и й предписа ативан. Робин изпълни рецептата веднага, щом напуснаха болницата. Тя изтича до аптеката, близо до часовниковата кула на главната улица, и веднага глътна две от миниатюрните бели хапченца без вода. През това време Мелани чакаше в колата. Последното нещо, което си спомняше, бе как сяда отпред в колата и се опитва да изключи съзнанието си от оглушителния глас на Ения по радиото, като затвори очи и си представи, че се носи по гръб в океана.
— Какво не си ли се друсала достатъчно в Бъркли, че да развиеш поносимост към подобни хапчета? – питаше сега Мелани.
— Мислех си, че това е целият смисъл да се ходи там.
Всъщност, Робин бе престанала да се друса, когато отиде в Бъркли, а паник атаките й бяха стихнали, щом се бе озовала на достатъчно разстояние от Ред Блъф. Дотогава дрогата бе част от ежедневието й. Няколко дръпвания, за да изкара деня, леко успокоително вечер, за да може да заспи.
Тара бе основният й доставчик.
Трябваше ли да каже на шериф Прескът за това?
— Не позна доктор Симпсън, нали? – говореше Мелани.
— Трябваше ли?
— Помисли. Червена коса, зелени очи, целият нос в лунички. Тя, разбира се, се мъчи да ги скрие под тонове грим.
— О, Боже мой! – възкликна Робин, когато смътно си припомни своя съученичка от гимназията, една година по-малка от нея и пълна двойничка на Ани[3]. – Това да не е по-малката сестра на Джими Кеслър, Арлийн?
— Омъжи се за Фреди Симпсън преди няколко години. Той беше председател на ученическия комитет в годината, когато аз завърших. Капитан на отбора по дебати. Същински всезнайко. Него няма как да не го помниш.
Робин поклати глава. Бе направила всичко възможно напълно да забрави Ред Блъф.
— Сега тя нарича себе си Арла.
— О, Боже – двете сестри се разсмяха от сърце. – Тя трябваше да се обади, да ме подсети.
— Вероятно моментът не й се е сторил подходящ за разговори. А може просто да се е притеснила.
— От какво ще се притеснява?
— Предполагам, че за някои хора убийството е притеснително. – Колата пресече улица „Паскента“ и продължи на запад.
Убийство, повтори наум Робин и претърколи думата в главата си, а приятното жужене от ативана смекчи ефекта й. Тара не просто умря. Тя бе убита.
— Някой съобщил ли е на родителите на Тара?
— Съмнявам се.
— Дали не трябва ние да го направим?
— Нямам представа къде можем да ги намерим. А ти?
Робин поклати глава, взряна във все по-пустия пейзаж зад прозореца. Помъчи се да си спомни родителите на Тара, но успя да възстанови само бегли образи. Тара никога не е била близка нито с майка си, нито с баща си, а те почти се отрекоха от нея, след като се омъжи за Дилън. Двамата се бяха разделили в годината, когато се роди Касиди и не след дълго бащата на Тара избяга във Флорида с фризьорката си, а майка й се присъедини към някаква религиозна секта и изчезна в пустошта на Орегон преди десетина години. Кой знае дали бяха живи изобщо?
Почти сме си у дома – обяви ненужно Мелани, щом зави по улица „Уолнът“.
Отвращението на Робин бе толкова силно, че едва потисна импулса си да отвори вратата и да скочи навън, въпреки ативана. Май трябваше да отседна в хотел, мина й през ума. Но вече бе решила, че това пътуване, макар и непланирано и неприятно, й предоставяше добра възможност да преодолее стените между себе си и сестра си, колкото и високи да бяха те. А и Мелани бе категорична, че ако Робин отседне другаде, а не в семейния дом, щяха да плъзнат клюки и пресата щеше да я преследва. Във всеки случай тя нямаше да остане дълго тук, а и така щяха да окажат поне някакъв контрол над ситуацията.
Докато се придвижваха на север, разстоянията между къщите нарастваха. След по-малко от минута завиха по улица „Лари“. Появи се огромна къща от дърво и стъкло, заградена от жълта лента, указваща, че това е местопрестъпление и предупреждаваща любопитните да стоят настрани. На дългата алея, водеща към тройния гараж, имаше паркирани две полицейски коли и бял микробус.
— Ето я и нея – обяви Мелани и забави колата. – Как беше – „Моят дом, моята крепост“?
3
„Annie“ (1982) – американска музикална комедия за историята на Ани, сираче от Ню Йорк през 1933 г., което бива осиновено от най-богатия милиардер в Америка. – Б.пр.]